Казват, че ще ми го отнемат.
Господи, бях чела, че имало планове да го съборят.
И сега какво да предприема?
Е, ние няма какво да губим, няма да ни боли.
Това дори не е загуба — по-скоро освобождение.
Също както и онези приятели, които веднага свиха опашка и се разбягаха.
Не ги броя за загуба.
Гледах запис от рождения ден на Петър отпреди пет години.
Навсякъде — пълно с хора.
С отворено сърце посрещахме всички.
Но аз отдавна не съм наивна.
Съвсем ясно ми беше, че онези, които ни заобикаляха… С тях също ни беше приятно и забавно.
Но това бяха отношения от взаимна изгода.
Щом нас ни няма — намират си други, по-полезни познанства.
Живея достатъчно дълго, за да знам как стават тези неща.
Сега са останали само най-истинските приятели.
А в началото, когато се появиха пари, изведнъж започнаха да се стичат хора.
Събираха се у нас по двайсет-трийсет души наведнъж.
