С разперени крила заминах на гости при Борис Петров, където беше и Станислав Василев.
Казах му: „Борисе, виж, има свестни хора!
Ето го Владимир Павлов!
Просто съм възхитена!
Разбира нещата толкова вярно!“ (Смее се.) Само след два дни [Тодор Костов] беше обявен за „чужд агент“.
Разбира се, приятелите ми, които ме бяха запознали с тях, ми обясниха: „Не се тревожи, просто властта още не е в синхрон с Министерството на правосъдието“.
Цялата ситуация ми се стори странна.
Започнах сериозно да размишлявам върху това.
С мен – добре, ще го преживея.
Но когато децата се върнаха в училище след тази история и чуха, че баща им бил обявен за „чужд агент“, съучениците – едни такива „състрадателни“ деца – започнаха да ги подиграват.
„Вие сте деца на шпиони, баща ви е чужд агент.“
Събрахме набързо багажа, обадихме се на татко им и му казахме, че заминаваме.
Имахме със себе си 30 хиляди долара – толкова е позволено да се изнесе.
Отпътувахме за Созопол.
Признавам си – беше ужасно болезнено за мен, че нещата се развиват по този начин.
Написах: „Обявете и мен тогава за чужд агент“.
Не успявах да проумея защо мнението на интелигентни хора се заглушава така рязко.
В една държава трябва да съществуват различни гледни точки.
Как иначе ще се стигне до правилно решение, ако има само един възглед? „Дълго се лутах в мисли.
Бойко Димитров не е глупав човек – познавам го.
Не само че не съм агитирала за него, но и съм гласувала.
Бях въодушевена, мислех си: ‘Ето, най-после нещо истинско’,“ – разказа тя. – „Първо, казваше впечатляващи неща.
