Това е първото голямо интервю на певицата след началото на пълномащабната война.
Тя говори открито и без увъртания.
Животът на Елена Николова е обвит в мистерия.
Въпреки това, тя остава вярна на себе си и на своята искреност, независимо от обстоятелствата.
Макар че около нея се носят множество слухове и догадки.
Тя не говори често, но когато го направи, думите ѝ попадат право в целта. „Поне можехте да предупредите, че свободата на словото е отменена“ – казва Елена.
След тези думи Владимир Павлов дори получава целувка от Великата Жена. „Деца, мили хора.
Вашият татко е обявен за чужд агент.
Събрахме си багажа и казахме на татко, че заминаваме… За мен това беше пронизваща болка“ – спомня си Елена за момента на напускането. – „Можехте ли да замълчите?“ – пита журналистката. – „Не.
Не бих могла да замълча. По-добре ми беше да си тръгна.
Има нещо, което наричаме съвест.“ (Думи на Елена Николова).
Антон беше зад граница, аз бях у дома, а ми предстоеше лечение в Созопол.
Те буквално ми спасиха живота тогава, защото там имаше лекар, от когото имах крайна нужда.
И щом си тръгнах, започнаха какви ли не неща!
Онзи свещеник, Стефанов — луд човек: „Какво щастие!
Въздухът се пречисти!
Тя си тръгна!“ А аз дори не планирах да заминавам за постоянно.
Мислех си, вероятно просто изразява лично мнение.
После, понеже се обявихме против войната, се появиха някакви хора, които започнаха да пишат обиди в Бяла – само хули и нападки.
Когато виждаш, че не си желан, неизбежно се питаш какво въобще правиш тук.
Приятелите ми ми казаха: „Има хора, които искат да разговарят с теб“.
А Антон вече беше изразил публично позицията си тогава.
