А сега откровено за Васил Захариев:
Днес, признавам, ми е трудно да гледам на това без болка, но парите надделяха над доброто. Надявам се, че с думите си няма да му затворя всички врати, но винаги съм била човек, който казва каквото мисли. Той постигна това, към което се стремеше. Несъмнено притежава талант. Но не съм очаквала, че ще бъде чак толкова пресметлив. А когато слушам песните му, усещам ги като звън на кух кимвал — добре написани, без съмнение. Има успех, външен вид, финанси, слава… но любовта не присъства в тях.
„Аз съм българин“ или „Да се изправим“ — това са патриотични творби, нужни според мнозина…
Но любовта — тя е от Бога, тя е нещо свещено. А песента не е просто съчетание от думи и мелодия. Ако не вложиш любов в нея, тя няма как да стигне до сърцата на хората. Колкото и усилия да полагаш, колкото и силно да пееш или да се движиш на сцената. Не е достатъчно само да се прекръстиш в храма — трябва с душата си да осветиш всяка песен, да я наситиш с любов към публиката. Не към успеха — той идва сам, когато му е времето — а към хората, пред които излизаш.
