«Наистина ли мислиш, че съм предател?» — запита с разочарование, съзнавайки тежестта на обвинението.

Сърцето мълчи, но истини крещят в тишината.
Истории

Как ви наричат у дома? Децата? Наричат ме „мама“. А Иван, малкият ми син, го наричам Боби — така си остана, класически прякор. А той пък винаги иска да излиза навън с една кифла в ръка, все едно това е най-важното. От дете съм свикнала да чувам „Мария Георгиева“ — това име е останало в мен като нещо скъпоценно, почти сакрално. Разбира се, можеш просто да ми казваш Мария. Но „Мария Георгиева“ е част от мен още от малка и не мога да си представя да се откажа от него.

Осъзнавам, че няма как този разговор да бъде напълно безпристрастен, нито обективен. Защото изпитвам дълбока обич към теб, която неизбежно ще се усеща във всяка дума. Това ще бъде интервю, пропито с любов. Но, както се разбрахме, поне ще се постараем да отговаряме на всички въпроси с откритост и искреност.

Продължение на статията

Животопис