За живота и времето
До днешния ден преминах от война до война. Именно този отрязък от време ми е особено значим, защото разкрива истинската същност на хората. В България мнозина не отстъпват от водещите си позиции — и това често е напразно. Нашата страна е могъща държава, но често ѝ липсва щедрост и великодушие. А сега ме наричат предател. Но в какво точно съм предала? Според мен, на Родината трябва да се казва всичко — трябва да се върнеш и да помогнеш, където е нужно. Това е дълг. Какво унижение е да твърдиш, че си избягал от родината си. Дори затворът не е достатъчно оправдание. Хора, научете се да изричате истината. Защо мнението на разумните хора така лесно се заглушава? Болно ми е да виждам как се случва всичко това. После всичко ще свърши. Хората, които си отидат, няма как да се върнат. Срещу мен седяха осъдени на смърт. Съзнавахте ли това? Разбира се. Но вече няма път назад. Що се отнася до личния ми живот — имала съм много бракове. Пет. Сега усещам, че някой живее и заради мен. Може би за първи път го чувствам така ясно. През годините съм понесла толкова душевни белези, че вече съм почти недосегаема.
За здравето и възрастта
В общи линии се чувствам добре за възрастта си. Единственото, което ми напомня за времето, са болестите от детството. Аз съм дете, родено след войната, и тези детски болести сега започват да се обаждат. Тогава всички бяха болни. Но тогава някак всичко се преживяваше. А сега те сякаш се връщат. Започнаха да ме болят краката. Родителите ми достигнаха до 64 години, после си отидоха. Баба ми доживя до 70. Дядо ми обаче беше дълголетник. И прабаба ми бе също такава. В рода ни има хора със здрава конституция и дълъг живот. А и аз имам причина и хора, заради които си струва да живея.
