Мислите ѝ бяха прекъснати от звънеца на входната врата. Надя се стресна, но остана неподвижна. Това беше Иво. Не си беше тръгнал. Разбира се, че не беше. Познаваше го прекалено добре – щеше да стои там, да я увещава, да дава обещания, както го беше правил неведнъж. Но този път нещата стояха различно. Този път тя нямаше да му отвори.
Звънецът отново прозвуча – натрапчиво, почти заплашително. Надя се изправи, приближи се до вратата и надникна през шпионката. Иво стоеше от другата страна, стискайки чантата си. Косата му беше разрошена, ризата – измачкана, сякаш през целия ден…
