— Откъде намери пари? Да не си ги присвоил?
— Мамо! — възкликна Елена.
Ивайло остана спокоен:
— Освен че се занимавам с търговия, поемам и самостоятелни поръчки. Изработвам сайтове, правя графичен дизайн. Спестявах в продължение на три години. И знаете ли какво? Не ми пука какво мислите за мен. Обичам Елена и няма да я оставя. Независимо кой застане срещу нас — дори вие.
Погледна към нея и каза:
— Хайде да тръгваме. Сега. В нашия нов дом. Сватбата ще си я направим как можем. Най-важното е, че ще сме заедно.
— Ако си тръгнеш сега, няма да можеш да се върнеш — произнесе майката със студен глас.
Елена се поколеба. В този момент се включи леля Галя от Варна по телефона:
— Ели, вече съм във въздуха! Нямам търпение за сватбата ви!
— Лельо Галя… сватбата няма да се състои. Мама я отмени.
— Боже, Росица пак ли започна със старото си? Мило дете, не ѝ обръщай внимание! Стягай си багажа и заминавай. Ще съм до теб.
Тези думи се оказаха решаващи. Елена прибра вещите си в куфар. Когато излизаше, се обърна към майка си:
— Мамо, все още те обичам. Когато си готова да ни приемеш, просто ми се обади.
Майка ѝ не отвърна. Само се извърна настрани. Елена и Ивайло напуснаха дома ѝ.
В новото жилище, все още празно и с неизрисувани стени, двамата седяха на пода и хапваха пица. Съставяха списъка с гостите. Станаха петнадесет души.
— Много скромно, — отбеляза Елена.
— Но е истинско, — усмихна се Ивайло.
Късно вечерта телефонът извъня. Непознат номер.
— Елена? Николай Петров е. Бяхме заедно в университета. Майка ви ми каза, че вече не сте сгодени. Мислех си… да се видим.
— Николай, майка ми явно е в грешка. Сватбата е след шест дни.
Той замълча, извини се неловко и затвори. Елена осъзна — майка ѝ вече е започнала да ѝ търси нов жених.
През нощта двамата спаха на надуваем дюшек. Елена не можа да заспи дълго. Представяше си майка си — сама в апартамента, горда и непреклонна.
На сутринта телефонът отново иззвъня. Леля Галя:
— Вече съм при вас. Кажете ми само в кой ЗАГС ще се регистрирате?
И тогава Елена почувства сигурност. Не така, както си го е представяла някога, но все пак — сигурност. Всичко ще се нареди.
