«Да докаже? Че ме обича?» — прошепна Елена, потънала в телефонния екран, готова да се бори за своята любов

Кое ще надделее — любовта или защитната стена на разума?
Истории

— Да докаже? Че ме обича? — прошепна Елена, загледана в телефона, като че ли очакваше отговор от екрана. — Защо трябва да доказва нещо, което е ясно отдавна?

Майка ѝ продължаваше да мие краставиците, сякаш разговорът не я засягаше. Косата ѝ беше прибрана стегнато, движенията — спокойни и премерени, като на човек, който е взел решение и не възнамерява да го променя.

— Защото любовта не е достатъчна — отвърна тя, без да се обръща. — Тя е само началото. А после идват дните, месеците, годините. И ако няма на какво да се опре тази любов, тя се разпада. Също като сапунен мехур.

— А ти откъде знаеш какво е любов? — попита Елена, стиснала телефона така, че кокалчетата ѝ побеляха. — Ти беше сама през целия ми живот. А татко… татко си тръгна още преди да проходя.

— Именно. И не искам същото да се случи и на теб. Не искам да се събуждаш една сутрин и да осъзнаеш, че си избрала погрешния човек. Че си заложила на чувствата, а не на разума. Знам какво говоря.

Елена се изправи. Очите ѝ горяха, но гласът ѝ бе тих.

— Не ти ли мина през ума, че така съсипваш всичко? Не само сватбата. А мечтите, доверието ми… живота ми.

— Ще ми благодариш — отвърна жената сухо. — Може би не веднага, но ще разбереш, че съм постъпила правилно. Ивайло не е мъж, на когото можеш да разчиташ.

— Ти не го познаваш! — извика Елена, вече без сили да сдържа гласа си. — Не знаеш колко е добър, колко се старае. Да, не е богат, но той ме уважава, обича ме, подкрепя ме!

Майка ѝ замълча. Изключи чешмата и се обърна към нея.

— А ти него? Подкрепяш ли го? Готова ли си да минеш през трудности с този човек? Или се надяваш, че любовта ще реши всичко?

— Да — отвърна Елена. — Готова съм. И никой няма право да решава вместо мен.

Майка ѝ въздъхна. В този миг изглеждаше по-уморена, отколкото някога я беше виждала.

— Толкова си млада… И толкова убедена, че знаеш всичко. Но животът учи по друг начин.

Елена не отговори. Взе чантата си и се отправи към вратата.

— Къде отиваш?

— При Ивайло. Да му кажа истината. Да му кажа, че го обичам. И че ще се боря за нас.

— Ели…

— Не, мамо. Този път ще избирам сама.

Продължение на статията

Животопис