Ами ако не се получи?
Когато пристигна, Борис вече бе на мястото си от месец — подготвяше фабриката за началото на сезона.
И нея бяха извикали по-рано — да изчисти, да подреди.
Риба още нямаше, но кипеше работа: мъжете се суетяха, жените се смееха.
Така се сближиха.
Първо — като стари познати, после — като приятели, а до края на смяната вече знаеха: не им се иска да се разделят.
Борис ѝ сподели, че е разведен.
Първоначално съпругата му сама го пращала по смени — „за по-голям апартамент“, но след време отсекла: „Не мога така повече“.
Открила друг, разделили се без драми: нямало какво да делят; жилището ѝ останало от баба ѝ; деца така и не направили — все отлагали.
Не се получило.
Билетите вече бяха купени, когато Борис ѝ предложи да дойде с него в града: „Ще поживеем при нашите или ще наемем нещо“.
Елена не посмя — още беше рано.
Ами ако не се разберат?
С какво лице ще се върне?
Какво ще каже майка ѝ?
И така си тръгнаха по родните си места — всеки по своя път.
Разстоянието не беше голямо, но не и толкова близо.
Не издържа първи Борис: „Щом ти не искаш да дойдеш, ще дойда аз.
Не ми е добре без теб“.
Елена прие — и на нея не ѝ беше лесно.
Майка ѝ не прие добре.
Щом зърна Борис, лицето ѝ се сви: „Не можа ли някой по-свестен да си намериш?
Нито кожа, нито физиономия.
На лицето му направо пише, че…“ — не довърши.
Борис я прекъсна спокойно: „Това, което пише по лицето ми, вие не можете да го прочетете — не гледате с нужния поглед“.
Упреците към Борис не спряха, особено след тихата им регистрация в гражданското.
Но той нито веднъж не отвърна с грубост.
Само веднъж попита: „Не ви ли е жал за дъщеря ви?
Какъв човек сте?
Защо все ходите и ядец ръсите?
Мене да не харесвате — мога да разбера, но нея защо?“
После решиха, че трябва да имат собствен дом.
Семейство все пак.
Той имаше спестявания, и тя също.
Не апартамент, а точно къща: с градина, с двор, с цветна леха отпред.
За децата — когато дойде времето — да има простор, не просто „кутия“.
И двамата бяха сигурни, че ще имат деца.
Не сега — по-късно, когато вече са се устроили.
Търсеха, сравняваха, радваха се, когато попаднеха на „точната“, и после се разочароваха — или цената беше прекалена, или изскачаха някакви подробности.
После се появи тази къща.
В друг край на страната, в непознато градче.
Но толкова ги грабна, че и двамата тайно въздишаха по нея.
Цената беше солена.
Средствата — недостатъчни.
А ипотека — това не беше техният път…
