— Може и малко да си имаме? — подхвърли Борис с усмивка.
Елена въздъхна и откровено сподели:
— Такива мисли ми минават, Борис… Повярваш ли? Вече разглеждам обяви за работа там. Готова съм да зарежа всичко и да тръгна. Но не е евтино. Такива пари нямаме, а и откъде да ги вземем? А собственикът… мълчи. Още преди теб му писах.
В онази вечер се унесоха в мечти — как би било прекрасно да си купят къщичка и да заживеят спокойно, далеч от всичко. Там, където никой не ги познава. Където няма бившият мъж на Елена, нито бившата жена на Борис. Там, където няма лицемерни усмивки и познати, които зад гърба им злословят. Където я няма и майката на Елена, която неведнъж е нахлувала в наетото им студио без предупреждение, сякаш ѝ е навик да контролира живота на дъщеря си.
Майката на Борис не хареса Елена още от самото начало — не защото беше лоша, а просто „не я почувства своя“. „Не такъв зет исках аз!“ — отсече тя. Предишният мъж на Елена ѝ допадаше повече: заможен, с респектираща осанка. Студен, дори жесток на моменти, с изблици на гняв — според нея това било в негова полза.
Младата Елена, според майка ѝ, „не разбира нищо“. А и именно тя я запозна със Станислав. Момичето се поддаде — на вниманието, на ухажването, на майчините думи. Вярваше, че прави правилния избор.
Че често се прибираше със синини, майката не смяташе за нещо тревожно. Отмахваше с ръка:
— Издържай. Има други, дето живеят в мизерия, със синини, които не минават, а ти си имаш всичко. Това си струва търпението.
Елена преглъщаше — изтърпяваше изблиците му, трясъка на чинии, ударите. Спря работа — той не одобряваше да ходи на работа. Напусна и се застоя вкъщи — само и само да няма сцени.
Примиряваше се с категоричното му „никакви деца“:
— Имаш ли акъл? Дете — сега? Всичко е несигурно. Ще почакаме. А и фигурата ти ще се развали, ще се залепи за тебе.
Тя кимаше, криеше синините под грим и стискаше зъби — година, две, три. Няколко пъти се опита да си тръгне, но майка ѝ я отпращаше обратно:
— Омъжена си — стой си. Какво ти липсва? Аз цял живот съм носила синини без нищо насреща, а ти се правиш на нещо повече. Кукла си, само външност! Ще се влачиш ли с някой пиян бедняк? Хайде, търпи. Такъв като Станислав няма да намериш пак — а бедняци колкото искаш.
Станислав зорко следеше да не пропуска приема на противозачатъчни — настояваше да ги пие навреме, без пропуски.
Когато ѝ се зави свят и почувства гадене, Елена не веднага разбра защо. Едва когато той ѝ хвърли няколко теста с презрение, бузите ѝ пламнаха. Нима е възможно?
Когато видя двете чертички, не си и представяше, че той ще избухне така. Мислеше си: „Ще помърмори малко и ще му мине“…
