— Не разбирам защо трябва сам да се мъкнеш натам — каза майка му тихо, с мекота в гласа, но тревогата ѝ прозвуча съвсем ясно. — Винаги си ходил на лов с приятели.
Какво те кара сега да тръгваш сам?
Николай не може ли да дойде?
Майката стоеше на прага на всекидневната, с ръце, стиснали раменете ѝ, сякаш в къщата наистина бе студено, макар че печката гореше.
Погледът ѝ, пълен с безпокойство, бе прикован в гърба на сина ѝ.
Иван беше в антрето пред огледалото, докосваше наболата от отпуска брада.
Носеше износен камуфлаж, напоен с мирис на дим и миналогодишна шума.
Не се обърна, само съсредоточено се вглеждаше в отражението си. — Николай е заринат с работа — промърмори той, прокарвайки пръсти по брадичката си. — Сезонът на ремонтите започна, хората се върнаха от отпуски.
А и, честно казано, сам ми се ще.
По-спокойно е така — няма кой да подплаши дивеча, нито пък да ми дърдори излишно.
Знаеш какъв е Николай — езикът му не спира. — А Стефан? Защо не тръгна с него?
Той поне не е бъбривец.
Жена му го държи изкъсо.
Цяла глутница деца му натресе, а самата тя отпраши на море с приятелка.
Иван наклони глава ту наляво, ту надясно, вглеждайки се в челото си.
Онзи козметик се беше справил добре: значително бе избелил родилното петно, което още от дете му носеше подигравки.
Заради него му бяха лепнали прякора „Гърбушко“.
А иначе фамилията му бе звучна — Петров.
Истински орел!
Но не — все го дразнеха.
Едва на двадесет и седем се реши да премахне онова грозно петно, което се протягаше от слепоочието през цялото чело.
Сега почти не се виждаше — само леко по-светла кожа, напомняща за белег. — По-добре да търсеше не дивеч, а жена — въздъхна майка му с лека нотка на укор. — Време ти е да се ожениш, а ти се влачиш след глигани. — Едното не пречи на другото — усмихна се Иван. — Ще има и булка. — Кога?
На трийсет и една вече, а още си ерген… Нима няма момичета в нашия град? — Има, мамо, и още как.
Даже една съм си наумил.
Само че още е рано да я водя у дома. — Наистина ли?
Колко се радвам! — възкликна майка му, пляскайки с ръце. — Само не отлагай, Иван, доведи я по-скоро. — Добре, мамо, тръгвам вече.
