— Охо, майка-героиня се появи! — изсумтя Тонка с ирония. — Само погледнете — готова е да преобърне всичко заради това недоносено хлапе!
В този момент Милен влезе в апартамента. Свали якето си, усмихна се бегло, но бързо усети напрежението, което витаеше във въздуха.
— Какво се случва тук? — попита той, хвърляйки поглед към всички.
— Невестата пак си изпуска нервите, — оплака се Тонка. — Само помолих детето да остане в антрето за малко.
— Хайде, не се разстройвай, — прошепна Милен към Надежда. — Мама не го каза със зла умисъл.
Надежда пребледня, очите ѝ се впиха в него.
— Не със зла умисъл? Тя нарече сина ми чудовище и предложи да го оставим на стълбището!
— Е, нека не драматизираме, сигурно е просто преуморена…
Тогава Надежда разбра — мъжът ѝ няма намерение да я защити.
— Ясно, — отвърна хладно.
Взе детето си и напусна апартамента.
— И много добре направи! — провикна се след тях Тонка.
По-късно, вече у дома, Надежда се обади на своята приятелка, която работеше като адвокат.
— Гери, имам нужда от правен съвет. Искам да подам молба за развод.
Гергана ѝ обясни, че няма пречки — апартаментът е придобит преди сключването на брака, а общи деца не съществуват.
След три седмици съдът официално разтрогна брака. Милен се премести да живее при майка си.
— Най-после се отървахме от нея и нейното копеле, — ликуваше Тонка с нескрито задоволство.
Надежда затвори вратата след себе си и прегърна силно сина си.
— Мамо, сега вече няма да ни обиждат, нали?
— Никога, никой, — обеща му тя. — От днес започваме начисто — живот без унижения.
