— Това вече не е твоя работа — отсече хладно бабата. — Вече е пълнолетна, нека си върви. А ти си смени ключалките — достатъчно време се възползваха от теб!
Нина подаде документи за развод.
Минаха девет месеца. От Ивайло и Мария — нито знак, нито дума. Единственото, което пристигаше редовно, бе издръжката за Борис.
И тогава, в навечерието на Нова година, точно вечерта — на вратата се чука. На прага застанаха бившият ѝ съпруг с бутилка шампанско в ръка и Мария, държаща малка коледна елха.
— Е, ще ни поканиш ли? — попита Ивайло с усмивка, сякаш очакваше прошката ѝ като нещо сигурно.
— Не. — отвърна Нина кратко.
— Но защо? — изненадаха се и двамата в един глас.
— Защото вие вече не сте част от живота ми — отговори тя спокойно и затвори вратата.
От другата страна на стената бабата и синът ѝ спяха.
