Аз повече не искам да живея с теб. Честно си признавам, Ксюша, уморих се от теб!​

​Ксения дълго се възстановяваше след първия си развод. Първият ѝ съпруг — тиран и деспот — не искаше лесно да пусне жертвата си. Жената, с малко дете, беше принудена да избяга от него. Помогна ѝ по-големият ѝ брат — благодарение на неговото ходатайство, Ксения си намери работа, а Игор осигури на сестра си и подслон:​

​— Имам една стая, седемнайсет квадрата. Напълно ремонтирана, вътре има мивка и душкабина, мебелите са чисто нови. Създадох я за себе си. Вземи ключовете и живей, колкото ти е нужно. Ако така ще ти е по-спокойно, мога дори да ти я подаря.​

​Ксения беше благодарна на брат си. Игор разреши въпроса и с бившия ѝ съпруг — на бившия зет мъжът ясно обясни, че Ксения има кой да я защити:​

​— Само да чуя, че пак притискаш сестра ми, ще ти организирам такъв „весел живот“, Боря! Да не би да си забравил с какво се занимавам? Бързо ще ти уредя пътуване до някой затвор. Ако знаех по-рано как живее сестра ми с теб, отдавна щях да се намеся!​

​Борис, като всички самозвани „царчета“, беше страхлив и след разговора с брат ѝ, остави Ксения на мира. Почти година и половина тя избягваше мъжете, въпреки че имаше ухажори.​

​Алексей дълго се опитваше да спечели благоразположението на Ксения и трябваше да положи доста усилия, за да заслужи доверието ѝ.​

​Ксения го наблюдаваше близо година. Най-много ѝ харесваше отношението на Алексей към дъщеря ѝ от първия ѝ брак. С Марина той веднага намери общ език, а момиченцето също го хареса. Постепенно се сближиха, а по-късно официализираха връзката си и Ксения с дъщеря си се преместиха да живеят при Алексей.​

​Мъжът живееше в собствен двустаен апартамент. Алексей представи Ксения на майка си вече след като се ожениха, и тя веднага разбра защо. Зоя Фьодоровна без да се притеснява изрази недоволството си пред сина си:​

​— Алексей, ти си истински завиден ерген, всяка жена би се омъжила за теб! Защо избра за съпруга жена с дете? Какво е това прищявка — да отглеждаш чужди деца? Извини ме, но изборът ти изобщо не ми допада. Не ми харесва тя!​

​Ксения се натъжи, но Алексей веднага застана на страната на своята любима.​

​— На теб, мамо, и не е нужно да я харесваш. На теб с нея няма да ти се налага да живееш. Аз обичам Ксюша, с Марина също се разбираме прекрасно. Ако моето семейство не ти харесва, може би е по-добре да ограничим контактите си! Мамо, вече съм зрял човек и не се нуждая от съветите ти.​

​Зоя Фьодоровна незабавно замълча. Синът ѝ винаги умееше да отстоява мнението си, а тя изцяло зависеше от него. Затова трябваше да приеме реалността. В присъствието на Алексей се държеше любезно с Ксения, но когато двамата бяха сами, си позволяваше остри забележки:​

​— Ако мислиш, скъпа моя, че моят син ще живее с теб до края на живота си, се лъжеш дълбоко! Алексей е твърде непостоянен. Не може дълго да е с една и съща жена, ще му омръзнеш скоростно. Мислиш, че си първата ли? Преди теб Алексей имаше три други жени, връзката с всяка трая не повече от три години. Така че се наслаждавай сега, защото съвсем скоро ще трябва да си събереш нещата и да се махнеш от този апартамент!​

​Ксения не обръщаше внимание на думите на свекърва си, мислейки, че Зоя Фьодоровна просто се опитва да я засегне. Алексей излъчваше надеждност — дори настояваше Марина да го нарича татко.​

​— Ще ми е приятно — каза Алексей на Ксения, — дъщеря ти е чудесна! Не бих имал нищо против, ако тя ме възприеме като баща.​

​Ксения дори се разплака — никога досега не се беше чувствала толкова щастлива!Година след сватбата Ксения разбра, че е бременна. Льоша неописуемо се зарадва на новината — подари на съпругата си пръстен с диамант. Обаче Зоя Фьодоровна, когато разбра, че скоро ще стане баба, неочаквано се разгневи:

— Какво, решила си с корема си да вържеш сина ми за теб? А аз мислех, че си просто селянка, а ти се оказа хитра хищница. Ууу, нагла и безсрамна! Да не си мислиш, че ще получиш нещо? Квартирата на сина ми няма да ти се падне. Какво, дойде в големия град от някое село и си реши, че веднага ще станеш аристократка? Ще те разоблича! Ще покажа на сина ми каква си всъщност!

Ксюша изтърпя много обиди от свекървата. Зоя Фьодоровна правеше всичко възможно, за да раздели Льоша и съпругата му. Понякога дори организираше неприятни „инциденти“. Един ден тя дойде на гости при сина си и още от вратата обяви, че иска да се сдобри с Ксюша. По това време Ксения вече беше в четвъртия месец на бременността си.

— Хайде, мила, ела в кухнята — усмихна се престорено Зоя Фьодоровна. — Изпекох пай с гъби! Ще сложим масата и ще поканим Мариша и Льоша.

Ксюша послушно тръгна към кухнята. Зоя Фьодоровна отвори чантата си и започна да вади кутии. Свекърва ѝ говореше нещо, а Ксюша кимаше. Изведнъж Зоя Фьодоровна ѝ помоли:

— Ксения, моля те, вземи голямото блюдо от горния рафт. Да, там. В шкафа.

Ксюша се протегна към вратата на шкафа, но свекървата я спря:

— Ох, какво правиш, ще се качваш на стол ли? Остави, аз ще го взема! А ти извади зеленчуците от хладилника и нарежи набързо една салатка.

Зоя Фьодоровна пъргаво се покатери на табуретката. Ксюша се обърна към хладилника и отвори вратата. Силен трясък я стресна и тя се обърна рязко назад — Зоя Фьодоровна лежеше на пода, държейки се за главата.

— Сине! Синко! Льоша, веднага ела тук!

Алексей дотича. Зоя Фьодоровна, като видя сина си, посочи с пръст към Ксюша:

— Тя ме бутна от стола! Дойде, бутна ме! Ударих си главата, синко!

Ксюша стоеше до хладилника, държейки домат в едната ръка и връзка зелен лук в другата.

— Погледни я! Погледни какво прави! Майка ти щеше да погуби! Опита се да ме убие! Ами ако столът беше по-висок?!

Льоша бързо оцени ситуацията. Той помогна на майка си да се изправи и неочаквано строго ѝ каза:

— Мамо, стига театър! Наистина ли мислиш, че ще ти повярвам? Мамо, защо не можеш да оставиш семейството ми на мира? Какво ти е направила Ксюша? Моля те, престани с интригите. Нали вече говорихме за това.

Зоя Фьодоровна веднага забрави за болката в главата. Хвана си чантата и се отправи бързо към коридора. Льоша не тръгна да я изпраща. Ксюша, съвзела се от вцепенението, попита мъжа си:

— Льоша, какво беше това?​— Не обръщай внимание. Мама, както винаги, си е такава. Какъв човек само, няма никакъв смисъл да се говори с нея, все си има свое мнение!

***

Съпрузите имаха здраво момче, синът – когото Алексей нарече Сергей в чест на своя баща. След раждането на внука Зоя Фьодоровна притихна, сякаш се примири с мисълта, че Льоша вече няма да напусне жена си. Ксюша беше истински щастлива: до нея беше истински мъж, отговорен, грижовен и, което е най-важното, любящ. Две години минаха неусетно. През тези месеци Ксюша се почувства изморена от майчинството и започна да говори за връщане на работа.

— Льоша, ами ако запишем Сережа на детска градина? На работа ме чакат.

Алексей първоначално се противопостави:

— Ксюш, какво говориш! Детето няма още три години, каква градина? Кой ще го вземе? И най-важното – как ще бъде само на непознато място? Това е травма за детската психика! Мама досега беше винаги до него, а сега – вместо нея – чужди лелки!

— Льоша, можем да намерим градина, където приемат деца и от две годишна възраст. Смяната на обстановката ще е полезна за детето, а освен това там ще бъде с други деца, ще се социализира по-бързо и ще започне да говори. Льоша, вече почти три години съм в майчинство, искам също да съм полезна!

Ксюша все пак убеди мъжа си и Льоша се съгласи с нейните условия. Сергей беше записан в частна градина, а Ксения се върна на работа.

Проблемите в семейния живот започнаха, когато Сережа навърши три години. Ксюша забеляза, че Льоша се е променил, и то не в най-добрата посока. Той започна да й прави забележки, да пуска обидни шеги или да й упреква, че не поддържа дома както преди.

— Ксюша, защо днес отидох на работа с намачкана риза? Нали те помолих да я изгладиш снощи!

— Гладих я! Не трябваше да е намачкана.

— Но беше! На теб, Ксения, изобщо не може да се разчита! Днес началникът ми направи забележка, казва, ако заместникът му идва на работа така, какво да очаква от редовните служители? С тази твоя работа нямаш никакво време за семейството. За детето не следиш, Сережка се върна вчера от градината със синина!

— Льоша, деца играят, случва се. Може би някой го е бутнал случайно.

— Или ти не си гледала, — ръмжеше Алексей, — нали вечно си заета, все си на телефона! Между другото, с кого си там се пишеш? Дай телефона!

Кавгите между Ксюша и Льоша започнаха да се случват почти всекидневно. Няколко пъти Ксения хвана съпруга си да разговаря с някаква жена — това беше очевидно от разговора:

— Да, разбира се, разбрах. И на мен ми хареса! Както винаги, беше невероятна!

Когато Льоша забелязваше съпругата си, веднага прекъсваше разговора и започваше да се кара на Ксения:

— Защо подслушваш? Нямаш ли си друга работа? Иди чисти още веднъж апартамента. Тук вече всичко е потънало в прах, не се диша!

Отношението на Льоша се промени и към Марина. Топлината и вниманието изчезнаха, а вместо това той започна да я упреква за най-малкото:

— Прибра ли си играчките? Веднага ги прибирай! Бързо, казах! Тук няма домашна помощница, никой няма да ти прислужва. Какво съм ти обещал? Пъзел? Не помня такова нещо. А заслужи ли го? Не ме слушаш, не правиш веднага каквото те помоля. Значи, няма пъзел!Родният син Льоша си остана същият – разглезен. Ксения изпитваше огорчение заради Марина: та е също дете, като Сергей, защо тогава единият получава всичко, а другият – нищо?

Когато Льоша за пръв път посегна на Марина, Ксения разбра: това е началото на края. Тогава тя каза на мъжа си:

– Няма да позволя детето да бъде възпитавано по този начин! Льоша, какво ти става? Ти се промени! Не те познавам вече!

– Аз съм господарят на този дом – отговори Алексей, – и всички трябва да ме слушате! В крайна сметка, вие живеете на моя територия. Маринка напълно си изпусна юздите, вчера донесе тройка по математика. Продължавай да я жалиш! След малко ще падне и в училище, а после какво? На петнайсет ще забременее ли? Тя трябва да се възпита строго. Ти не се справяш с майчинските си задължения.

***

След половин година непрекъснати разправии, истината излезе наяве: мъжът ѝ ѝ изневеряваше. Льоша ѝ го съобщи лично.

– Не искам повече да живея с теб. Честно казано, Ксюш, омръзна ми от теб! Маринка ми е в тежест – от мило дете се превръща в непоносим тийнейджър. И това не ме устройва! С теб ми е скучно, дори вече няма за какво да си говорим. Искам да се изнесете!

– Къде? – попита Ксения. – Льош, къде да отидем?

– Не знам – промълви Алексей, – където искате, там идете! Имаш ли някаква стая? Там, където си живяла, преди да се запознаем, там върви! Вземи и децата със себе си, аз не искам повече проблеми. Ще се опитам да помагам на Сергей, все пак е мой син.

– Аха, значи такава ли е работата… – усмихна се горчиво Ксения. – И коя е тя? Твоята „прелестна“?

– Това не те засяга, скъпа – сопна се Алексей. – Не си пъхай носа, където не ти е работа! Казах ти какво изисквам, бъди добра да го изпълниш. Стига толкова! Толкова години ви влачих на гърба си – теб и невъзпитаната ти Маринка! Мама беше права – можеш да изкараш момичето от селото, но не можеш да изкараш селото от момичето…

Ксения не смяташе да търпи такива обиди. Тя събра вещите си, взе децата и се изнесе. Добре че месецът за детската градина на Сережа беше предплатен. Освен това, Ксюша имаше финансова възглавница – веднага щом се върна на работа, бе отдала стаята си под наем, без да каже на мъжа си. Всички спестявания от това време ѝ осигуряваха поне няколко месеца заради децата.

Зоя Фьодоровна тържествуваше. Почти всеки ден звънеше на бившата си снаха, за да ѝ действа на нервите:

– Не можеш да си представиш каква красавица е момичето на Льошенката! Като от корица на списание – не като теб, една безформена купчина! А как е внукът ми? Не гладувате ли? Имаш ли поне храна?

– Да не искаш да ни докараш храна? – отвръщаше язвително Ксения.

– Не, нямам задължение да храня твоите деца – фучеше Зоя Фьодоровна. – Ще се справиш сама, както можеш.

Алексей не си спази думата. Ксюша и децата вече три месеца живееха отделно, но за това време той не изпрати нито стотинка на сина си. Първоначално Ксения не го безпокоеше, но в един момент осъзна: защо да се притеснява? Сергей също е негов син и е длъжен да го издържа. Разговорът с бившия ѝ съпруг обаче не се получи, Алексей ѝ обясни, че за сина си пари няма.

– Не ми е до това сега! Имам нова връзка, сама разбираш, има къде да харча.

– Значи изобщо не те интересува как живее собственият ти син? – попита Ксения.— Не драматизирай! Казах, че ще помагам на Сережа, когато имам възможност. А сега такава просто няма!

Отношението на Алексей към създалата се ситуация не даваше покой на Ксения. Жената дълго мисли и стигна до извода: време е да му даде урок! Тя събра най-малкия си син, сложи всичките му вещи в малък куфар и го закара при Алексей. Остави Сережа пред вратата и си тръгна.

Само след петнадесет минути телефонът ѝ заподскача от обаждания — Алексей изпращаше съобщения с изискване веднага да вдигне.

— Слушам, — все пак Ксения реши да разбере какво иска бившият ѝ съпруг.

— Какво е това? Защо синът ми стои пред вратата? И то с всички вещи! Да не си полудяла?! Обясни ми, защо е тук Сережа?

— Лешо, реших, че ти ще отглеждаш сина ни. Марина не ти е родна дъщеря, затова не искам да се грижиш за нея, но Сережа е твоето дете! По закон, ако си спомняш, отговорността за децата е на двамата родители. Аз не мога сама да издържам сина и дъщеря ни, а ти ми отказваш помощ. Затова сам ще отглеждаш Сережа.

— Ти да не си луда? — изкрещя Алексей. — Какво значи „сам ще го отглеждам“? Не мога! Не знам как! Няма да се справя!

— Това вече не е мой проблем, Лешичка, — засмя се Ксения. — Аз ще стана неделен родител — ще го вземам за уикендите, ще купувам подаръци, ще го водя на зоологическа градина и кино. А ежедневните грижи си остават за теб. Между другото, не забравяй, че трябва да го водиш в детската градина в осем и половина. Казах на учителките, те знаят, че Сережа вече ще бъде воден от теб.

Ксения издържа цяла седмица. Много ѝ липсваше синът, но не бързаше да го прибира. За тези седем дни майката на Алексей, Зоя Фьодоровна, ѝ се обади поне двайсет пъти, жадуваща за справедливост:

— Каква майка си ти? Как можеш да изоставиш собственото си дете?

— Не съм го изоставила. Дадох Сережа на баща му. И той е родител, като мен.

— Веднага прибери момчето! Льоша не се справя сам! Заради теб се скара с Наташа, тя го изостави! Каза, че не ѝ трябва мъж с деца!

— Зоя Фьодоровна, не ме натоварвайте с вашите проблеми. Нямам време за мрънкане, — отвръщаше Ксения и затваряше телефона.

След две седмици Алексей се предаде. Той върна сина при Ксения и заяви, че е готов да подпишат споразумение. Месечната издръжка беше определена от самата Ксения. Алексей беше готов да плати, стига повече никога да не остава толкова дълго сам с малкия си син. Документите бяха заверени при нотариус, а Ксения прибра Сережа.

Засега Алексей спазва думата си и превежда договорената сума всеки месец. Ксения работи, наема си апартамент, защото в стая с две деца беше тясно. Собствения си имот отдава под наем. Като цяло се справя. Тя си обеща, че никога повече няма да се омъжва — два развода ѝ стигат!

Дереккөз