— Това е за теб, ще ми бъде много приятно, ако го използваш — каза тя и ѝ подаде ваучера.
— О… — очите на Елица се разшириха. Милена си помисли, че е сбъркала с подаръка и че парите са хвърлени на вятъра, но в следващия миг зълвата я сграбчи в прегръдка.
— Ти си най-прекрасната снаха на света! Просто перфектната! — възкликна Елица, подскачайки като дете около шоколадовия фонтан.
— Вече съм те записала. Курсовете започват утре.
— Супер! Това е невероятно!
Стефан погледна жена си с явно одобрение, а дори и свекървата не скри искрената си усмивка. От този ден нататък Елица все по-рядко намираше повод да посещава братовото си семейство. Времето ѝ бе заето с непрестанно обикаляне по магазини, съставяне на модни капсули, съчетаване на облекла и всички други занимания, които вълнуват един стилист в началото на кариерата му. От време на време се обаждаше или пишеше на Милена, изпращаше ѝ снимки, цветови палитри и модни скици. Споделяше ѝ за находки от гаражни разпродажби, размени на облекла и пазаруване по битпазари.
— Можеш ли да си представиш, че дрехите в гардероба ми изобщо не си подхождат една с друга? Ще направя цялостно ревизиране на гардероба си.
— Ммм… — кимаше Милена, без да се заслушва особено.
— Вече съм съставила нова визия.
— Аха… хубаво.
— Как ти се струва? — не спираше да се хвали Елица.
— Чудесна е! — отвръщаше Милена, докато тайно се мръщеше на безвкусно комбинираните дрехи. Все пак ѝ беше приятно, че Елица е заета с нещо свое.
„Нека си намира занимание, стига да не се бърка в чужди животи“, обичаше да казва пред приятелките си, с лека усмивка, когато заговореха за зълва ѝ.
Но този смях не продължи дълго.
Един ден, когато се прибраха у дома, Милена отвори гардероба си и с изненада установи, че половината ѝ дрехи липсват. Повечето от тях бяха редки находки, донесени от чужбина — баба ѝ някога работела в бутик и ѝ осигурявала изискани рокли и костюми с отлична изработка.
— Ало, Иво, моля те, кажи ми, че си събрал роклите ми и си ги занесъл на химическо чистене… — изрече Милена с усилие да не избухне.
— Аз?! Какви рокли?
— Моите! Моите рокли! Скъпи, дизайнерски, неповторими! Такива, които просто няма как да се намерят тук!
— Скъпа, опитай се да се успокоиш… Никога не съм се занимавал с чистене, още по-малко с твоите рокли. Дори не знам как се перат. А и доколкото си спомням, бяха си чисти.
— Тогава обясни ми къде са! — изкрещя Милена, готова да се разправя и с него, и със сестра му.
— Аз… не знам…
— Не се опитвай да ми мънкаш! Обади се веднага на стилистката си и разбери къде са ми дрехите! Ще я… ако…
Колкото повече се опитваше съпругът ѝ да я успокои, толкова по-силно се разгаряше гневът ѝ. Накрая Елица сама вдигна телефона и се обади на зълва си.
