— Кажи ми, сестра ти няма ли си някакви занимания?
— Ами… най-много обича да ходи по магазини, интересува се от мода…
— Аха.
— Спомням си, когато бяхме малки…
— А, да не е за историята с куклата? Такава класика, разправя се на всеки семеен празник. Даже на сватбата ни я споменаха, — изпуфтя Милена.
— Точно тя. Помня как мама плака с дни заради новата си рокля, която Елица беше нарязала, за да направи „тоалет“ за куклата си.
— Ужас. Не мога да повярвам, че не я наказаха поне малко.
— Нямаше как. Нали е малката принцеса — всичко ѝ се прощава.
Същата вечер Милена се видя с приятелка, за да обсъдят ситуацията.
— На някой не му върви със свекърва, на теб ти се падна зълва, — отбеляза приятелката.
— Не бих казала, че съм се опарила чак толкова. Елица не е лош човек. Просто е много глезена и разполага с твърде много свободно време.
— Ами, явно ѝ трябва да го уплътни с нещо.
— Какво ще кажеш да ѝ направим профил в сайт за запознанства?
— О, ужас. Представи си я как започва да води ухажори у вас, да се допитва до брат си и до „най-добрата си приятелка“. А тя дори е убедена, че ти си тази приятелка, — двете избухнаха в смях.
Точно тогава на съседната маса се настани изискана жена. Облечена беше с вкус и държеше лъскаво модно списание. След десетина минути при нея се присъедини друга дама, и скоро стана ясно, че първата предлагаше услуги, свързани с изграждане на личен стил.
— Хвана ли се и ти за същото? — едновременно се обадиха Милена и приятелката ѝ.
— Помислих си за курсове по мода и стил.
— И аз! Нека се обучава и прави нещо, което ѝ е присърце. А и на теб ще ти е от полза.
— Страхотна идея! — развълнува се Милена и двете се заеха да издирят подходящ курс, който да подарят на Елица. Поводът не закъсня — наближаваше денят на нейното така наречено „второ раждане“, който традиционно се отбелязваше в тяхното семейство.
***
— И тогава си казах, че това е краят. Всичко ми се замъгли, припаднах, — както винаги, свекървата разказваше с патос за случката отпреди двайсет години.
В онзи ден тя и Елица били в парка. Детето се люлеело весело, когато внезапно въжето се скъсало и момичето паднало на земята. Люлката обаче продължила движението си и я последвала. При падането Елица получила сериозен удар и животът ѝ бил в опасност. За щастие, наоколо имало лекар, който оказал бърза помощ. Момичето оцеляло, а металният ръб на люлката се разминал на косъм от жизненоважна част от мозъка. „Извадихте невероятен късмет“, казали медиците. Оттогава на 12 септември семейството празнувало втория ѝ рожден ден.
На тази дата се събирали всички роднини, сякаш е истински празник, и се разменяли подаръци. Милена обикновено гледаше на този повод с известна ирония, но този път се беше подготвила с изненада.
