— Иво! Не разбирам, кой беше у дома?! — извика Милена, щом прекрачи прага и се натъкна на неочакваната гледка…
Елица винаги бе била глезеното дете в семейството. Наричаха я „малката сестричка“, „нашето момиченце“, „слънчицето“ — всички в дома на Стефан я обожаваха. А тя вече беше навършила 25. Все още неомъжена, без висше образование — не изпитваше особено желание да учи, затова се беше записала в някакъв колеж по изящни изкуства. За разлика от по-големия ѝ брат, Стефан, който на 27 вече имаше диплома, съпруга, работа с престиж и изплащаше ипотека за жилище.
— Ивко, вземете тристаен, двустайният е тесен, — предложи Елица, когато брат ѝ ѝ сподели, че търсят апартамент.
— Тристаен не ни е по възможностите.
— Няма страшно, теглете заем за 20 години вместо за 10. Така поне ще имам собствена стая.
По време на този разговор присъстваше и годеницата на Иво — Милена. Тя бързо разбра, че бъдещата ѝ зълва е прекалено привързана към брат си. За да не позволи това да се превърне в пречка за съвместния им живот, Милена реши още в началото да постави ясни граници.
— Елица, мила, твоята стая ще бъде в твоя апартамент. Ако искаш тристаен — купи си. Ако предпочиташ — вземи си пентхаус. Всичко ще е твое. А ние ще решим сами какво жилище да изберем. Без чужда намеса.
Зълвата се ококори — очевидно не беше очаквала такъв отговор. Погледна брат си с надежда, но той само сви рамене, сякаш казваше: „Да, съгласен съм с Милена“.
— Е, добре, ще се настаня в хола — примири се тя в крайна сметка и, разбира се, започна често да им гостува, търсейки начини да се сближи с новата съпруга на брат си.
Милена обаче нямаше време за празни любезности. Предстоеше ѝ да защити дипломна работа, освен това работеше и се стремеше да бъде добра съпруга. Вечерите мечтаеше да ги прекарва насаме със Стефан, а не в компанията на Елица. Но младата жена постоянно се натрапваше. Майка ѝ също насърчаваше стремежа ѝ да бъде част от семейството на по-големия ѝ син.
— Иво, заведете Еличка на кино с Милена. Скучно ѝ е…
— Мамо, тя е на 25. Може би е време да си намери занимание. Ние с Милена сме си планирали вечерта, — опитваше се да отклони предложението брат ѝ.
Но Елица не се отказваше лесно. А когато желаното не се случваше, и тя, и майка ѝ се сърдеха на младото семейство. Тогава Милена реши да подходи по друг начин — с малко хитрост.
