Тази работа Мария получи като по чудо. Парите ѝ бяха крайно необходими – вече половин година спестяваше за пътуване до Радка.
– Тази година няма как да стане – каза с тъга Радка, когато Мария още през зимата я попита за лятната ваканция. – Пари изобщо нямаме, на Никола му правиха операция на коляното, а цените са безумни. Но нищо, догодина задължително ще дойда.
Тогава Мария реши да я изненада – започна работа във фирма за писане на курсови, и след лекции вечер решаваше задачи по генетика и пишеше реферати за първокурсници. Беше трудно да съчетава учене и работа, но някак успяваше, макар че при Георги почти не ходеше, а той се обиждаше. До лятото вече беше събрала пари за билета натам, оставаше ѝ само да намери средства за връщането. Затова отиде при баща си – възнамеряваше след изпитите веднага да замине за Радка, ако той ѝ помогне. Знаеше, че Георги няма да одобри такова пътуване, затова измами, като каза, че ѝ трябват пари за учебници и специални платени курсове.
– Мило коте, прости ми, нямам и стотинка – взех моторна лодка на изплащане, ще ти се завие свят! Вечерта ще се повозим, а сутринта – на риболов!
Мария отказа да остане вечерта, извинявайки се с нуждата да учи за изпит. Всъщност беше подготвена отдавна, просто не обичаше да спи в тази къща. Именно заради нея родителите ѝ се бяха разделили.
Още от малка Мария помнеше как Георги мечтаеше за къща. Живееха в тясно жилище в покрайнините на града и чакаха баба ѝ да почине. Радка разчиташе тогава да купят по-голям апартамент в центъра и да имат още едно дете. А Георги настояваше, че селската къща е по-доброто решение. Споровете започнаха още преди бабата да си отиде, а след това станаха още по-чести. В крайна сметка Георги заяви, че наследството е негово и купи въпросната къща.
Радка не се чувстваше добре там. Плашеше се от странни шумове през нощта, оплакваше се, че почистването ѝ отнема твърде много време, а пътят до работа я изтощава. Все по-често оставаше в града, в старото им малко жилище. После се оказа, че там не е сама – заедно с нея живеел командирован колега от Смолян.
Така Радка се изнесе. Апартаментът остана за нея – продаде го и си купи нов в Смолян. Марию не взе със себе си – първо имало ремонт, после заключи, че е по-добре да остане вкъщи, ако иска да учи медицина. Радка дойде само веднъж, а Мария много тъгуваше, макар и да знаеше, че Радка също страда.
– Маринова, защо си така угрижена?
Това беше Петър, син на местни фермери, който я подмина с мотора си и сега я гледаше с лукава усмивка. Мария не му отговори, просто продължи напред. А той не ѝ се отдели до гарата, карайки успоредно и зяпайки я.
Изпитът мина отлично, както и всички други. През лятото Мария възнамеряваше да работи, но в офиса, където помагаше, ѝ казаха, че до есента няма да има работа – не било сезон. Тогава тя вече се беше отчаяла и дори мислеше да стане сервитьорка. И тогава ѝ провървя – един преподавател ѝ предложи временна работа: негова позната търсела момиче, което да се грижи за дъщеря ѝ с увреждания.
– Пострадаха при катастрофа. Майката загина на място, а момичето вече трета година се лекува. Бащата събира пари за поредната рехабилитация и не може да си позволи медицински персонал – обясни преподавателят. – Имали са гледачка, но си счупила крака, и то доста сложно. Ще можеш ли да помогнеш за няколко месеца?
Разбира се, че Мария прие. Още на следващия ден отиде да се запознае.
Момичето се казваше Светла – рядко и красиво име. И самата тя беше много хубава – с дълга руса коса, леко дръпнати зелени очи и игриви трапчинки по бузите. Макар че Мария се стараеше да не гледа краката ѝ, скрити под одеяло, инвалидната количка не можеше да се незабележи.
– Тя сама ще ти разкаже – каза баща ѝ, който постоянно поглеждаше часовника и очевидно бързаше.
Казваше се Димитър. Очите му бяха добри, чертите – изящни, а къдравата му коса го правеше да изглежда като герой от детски приказки. Когато Мария се вглеждаше в погледа му, пръстите ѝ изстиваха, а в гърдите ѝ пламваше топлина.
– Хайде, татко! – каза раздразнено Светла, притеснена не от Мария, а от това, че за десет минути баща ѝ я беше попитал пет пъти дали иска вода, да отиде до тоалетна или да отвори прозореца. Оказа се, че с всичко това Светла се справя напълно сама.
Разликата между тях не беше голяма – Мария беше на деветнадесет, Светла на четиринадесет. По външност приличаше на дванайсетгодишна, но това беше разбираемо. Психически обаче беше зряла – веднага започна да разпитва Мария дали има гадже и вярно ли е, че ако ядеш зеле, ти расте по-голям бюст. Още след час двете гледаха сериали и се смееха – работа мечта.
– Жалко, че леля Надежда си счупи крака – призна Светла. – Но честно казано, вече ми беше писнало от нея. Сякаш съм напълно безпомощна! А аз толкова много неща мога сама – виж!
Наистина се справяше добре, движейки се с ръце. Мария само ѝ готвеше и я извеждаше на разходка.
Бързо станаха приятелки. Мария ѝ носеше чипс и кола, които и баща ѝ, и леля Надежда ѝ забраняваха. Седяха заедно, гледаха телевизия и си бъбреха. Светла ѝ разказваше, че иска да бъде учен, да изучава гени, но първо трябва да проходи. А също иска да се влюби – не в герой от сериал, а в истинско момче, с което да се държи за ръка и да се разхожда.
– Ще мога да ходя, нали? Събираме пари за лечение в Китай – обясни тя. – Татко искаше да продаде апартамента, но аз не позволих. Един фонд ни помага, а аз си спестявам пенсията. Дори не казах на татко, че ми се развали плеърът – не искам да харча.
На следващия ден Мария ѝ подари нов плеър. Светла се развълнува до сълзи.
– Толкова си мила! – прошепна тя. – Мама също беше такава.
Това сравнение смути Мария – най-вече заради Димитър, който вече заемаше все повече място в мислите ѝ.
Прибираше се късно, работеше много. Винаги я откарваше до спирката, разпитваше я как е минал денят на Светла. Изчакваше я да се качи в автобуса и казваше, че не бива такава хубава девойка да стои сама по тъмно. Именно тези вечери Мария очакваше с най-голямо нетърпение. Разговорите им ставаха все по-дълги, понякога изпускаше автобуса. И трябваше да си признае – Мария се беше влюбила. Не както преди – а истински, дълбоко. Димитър не беше като момчетата ѝ и колегите – зрял, сериозен и красив.
Всичко се случи заради Светла. Тя не беше на себе си – отказа чипс, не гледаше сериала.
– Нещо случило ли се е? – попита Мария внимателно.
Светла въздъхна.
– Татко вчера ме попита дали ще имам нещо против, ако се ожени отново.
Сърцето на Мария заби така силно, че почти не чу какво казва Светла.
– Значи възнамерява да се жени? – попита тя с чужд глас.
– Май да. Поне каза, че няма да предприема нищо, ако аз не съм съгласна. А и напоследък е странен – не спи, тъжи, слуша любовни песни, представяш ли си?
– И ти какво му отговори?
– Че не съм против. Поне да спре най-накрая с този вечен контрол. Сега са ваканции, но трябва да го видиш по време на училище!
Мария искаше отчаяно да повярва, че тя е жената, за която Димитър мисли. Всичко съвпадаше – месец е при тях, той я вози всеки ден, внимателен е… Оставаше само да направи първата крачка. Тя очакваше това да се случи всеки момент, но до уикенда нищо не стана. Дали пък не искаше да я покани някъде в събота? Но кой ще гледа Светла? Вече се канеше да се появи у тях под претекст, че е забравила нещо, когато се обади Георги.
– Лизе, кога ще дойдеш?
– Не знам, тате, защо?
– Имам изненада за теб. Ела.
Не ѝ се искаше – сигурно пак е купил някоя лодка или нова въдица. Тъкмо щеше да откаже, но той добави:
– Продадох нещо. Ти каза, че ти трябват пари. Ела, дъще.
Наложи се да тръгне, макар да нямаше никакво настроение. Заваля дъжд, в електричката беше влажно, миришеше на мухъл, а някакъв пиян мъж пееше неприлични песни.
На гарата я посрещна Георги, а до него – отново Петър.
– Здрасти, Маринова! Да те метна?
– Татко ще ме закара.
– Само да знаеш – такова животно като моя мотор няма!
Не можеше да отрече – моторът му беше впечатляващ. Но да се вози в дъжда с селски ухажор – не ѝ се струваше добра идея.
У дома Георги ѝ подаде дебел плик.
– Продадох лодката, да върви по дяволите! Съвестта ме загриза – детето ми се трепе през ваканцията, а аз какъв баща съм? Прости ми, дъще, все не правя както трябва. И Радка ме напусна заради това – всичко си е моя вина.
Мария се почувства неудобно и бързо смени темата. Пиха чай с пасти, спомняха си миналото. И всичко ѝ се стори неочаквано приятно – в тази къща, която винаги бе мразила, защото ѝ отне Радка. Би останала да пренощува, но я осени идея, която трябваше да осъществи незабавно. Затова вечерта отиде да хване електричката. Георги се натъжи, но не настоя.
Мария беше решила – ще даде всичките си пари на Димитър. Ще му каже, че са за Светла. Вече имаха доста събрани, а с парите от баща ѝ – още повече. А Радка… С нея ще се видят догодина, както обеща. Не можеше да чака до понеделник – ще отиде още утре.
През нощта почти не спа. Отново и отново си представяше как подава парите, как той се изненадва, радва се, нарича я най-прекрасното момиче на света. Може би дори ще ѝ признае, че я обича – нали беше питал Светла дали ще има нещо против, ако се ожени…
Избра най-хубавата си ежедневна рокля и леко подчерта устните с гланц – така, че да не личи, че се е готвила специално. Както обикновено, отиде с тролей, като си представяше едно крехко, все още неясно бъдеще. Разбира се, няма да бързат със сватбата, но къде ще живее – в общежитието си или Димитър ще ѝ предложи да се премести при тях?
– Мария, добре че дойде по-рано! – зарадва се Димитър, без дори да я изслуша как била загубила ключа от стаята си. – Тъкмо мислех да ти се обадя, но не бях сигурен дали ще е удобно.
Усещаше, че нещо се случва в апартамента, макар и да не виждаше промени. Имаше някакво напрежение във въздуха.
– Светла, гледай телевизия, ние сега ще се върнем – каза Димитър и я поведе към кухнята.
Сърцето ѝ се сви – неужели всичко ще се случи още преди тя да му даде парите?
Той затвори вратата след себе си – и това я убеди още повече, че мечтите ѝ са на прага да се сбъднат.
– Такова е положението, Мария… Извинявай, помня, че ти обещах работа до края на лятото… Спокойно, ще ти платя! Но изглежда, че вече няма да имаме нужда от помощта ти.
