Към края на деня фризерът вече бе пълен с кутии, а Светлин стоеше на кухненската маса и изглеждаше крайно унил.
— Може би наистина е прибързано с преместването, — прошепна той замислено. — Може би след година-две щеше да е по-добре…
— Светлине, — каза Десислава, като седна до него и нежно пое ръката му, — майка ти не е млада. Ако е взела решение, трябва да го уважим. Просто трябва да се подготвим за новото. Три на нула.
***
След две седмици Росица Георгиева пристигна с първата партида багаж. Десислава я посрещна с широка усмивка и току-що извадена от фурната пай.
— Росица Георгиева, толкова се радвам, че сте тук! Светлин няма търпение да ви види.
Свекървата я изгледа с известно подозрение, но не намери за какво да се заяде.
— Много си весела, — отбеляза тя, докато прекрачваше прага. — Светлин ми спомена, че не си особено въодушевена…
— Какви ги говорите! — възкликна Десислава с престорена изненада. — Само се тревожех дали ще се чувствате комфортно. Все пак сте свикнали със спокойствието, а тук — малко дете, шум…
— Ще се нагодя, — отряза кратко Росица Георгиева.
Когато влезе в стаята, отредена за нея, огледа всичко внимателно и с критичен поглед.
— Малко е мрачно. А тапетите са твърде… фриволни.
— Ако не ви харесват, можем да ги сменим с нещо по ваш вкус, — предложи незабавно Десислава.
— Ще видим, — отвърна свекървата, като отвори прозореца. — А това отсреща какво е — строителен обект?
— Да, там ще има нов търговски център. Казват, че до Нова година ще е отворен. Сега е шумно — започват работа от осем сутринта, дори в събота. Но с времето се привиква.
Росица Георгиева сбръчка чело.
По време на вечерята Десислава надмина себе си в старанията си да бъде любезна. Масата се огъваше от разнообразни ястия, но повечето бяха или пикантни, или мазни, или изобщо не отговаряха на представите на свекървата за здравословно хранене.
— За вас отделно приготвих пилешко месо, — каза грижовно Десислава. — И зелева салата без майонеза.
— Благодаря, — отвърна хладно Росица Георгиева, наблюдавайки как Светлин и Калоян с апетит нагъват пържени картофи с кюфтета.
— Светлине, трябва да внимаваш с мазното. Баща ти също не можеше без пържено, и какво стана после…
— Мамо, — намеси се меко Светлин, — нека оставим тези теми настрана поне на вечеря.
След като се нахраниха, Десислава пусна телевизора — вървеше някакъв шумен тийнейджърски сериал.
— Калоян го обожава, — поясни тя на свекърва си. — Малко е шумно, вярно, но какво да се прави — днешните деца.
Росица Георгиева изглеждаше така, сякаш търпи мъчение. Към десет часа стана.
— Ще си лягам. Тук е… доста шумно.
— Разбира се, — кимна Десислава. — Починете си добре. Само да знаете — утре строителите започват работа в осем. Имам тапи за уши, ако желаете?
Свекървата не каза нищо.
