Елена кимна с леко закъснение. Съзнанието ѝ все още не можеше напълно да приеме, че се намира тук, че това не е паралелна реалност, а реален юридически трилър, вдъхновен от собствения ѝ живот.
— В такъв случай той няма право да претендира. Но съдът може да се опита… Кажете ми, подписахте ли кредита по собствена воля?
— Тогава ми каза: „Ти си ми съпруга, така или иначе всичко е общо“.
— Класическа ситуация. А сега сте заедно — само в съдебната зала. Няма проблем, ще внесем насрещен иск. Ще остане изненадан.
За пръв път от две години насам Елена усети, че не е просто жена с ипотека върху душевното си спокойствие. Тя беше личност, способна да каже „не“. Макар и едва доловимо, дори и само в съдебна зала.
По-късно вечерта ѝ се обади Димитър. Гласът му звучеше така, сякаш не ставаше дума за жилище, а по-скоро се интересуваше дали не е забравила любимия си шал при него.
— Ележе, защо винаги реагираш така остро? Нали сме разумни хора. Можем да уредим нещата спокойно…
— Разумен, ти? Остави ми дългове и кредити, а сега се връщаш като пролетен гост — директно към апартамент с изглед към парка?
— Все пак съм живял там… Влагал съм много…
— Така е, Димитър. Инвестирал си — в колата си, в развлеченията си и, прости ми, в онази дама с две висши — едното по грим, другото по селфи култура.
— Ти винаги умееше да бъдеш язвителна…
— А ти — винаги си бил страхлив. Само че тогава не го забелязвах.
Той затвори. Без викове. Без гневни думи. Дори някак тихо, като че ли осъзна, че Елена вече не е онази, която можеше да бъде убедена с фрази като „потърпи заради децата“ или „изтегли кредита на твое име — нали си съпруга“.
Навън пролетта набираше сили, април се подреждаше в календара с дата за първото съдебно заседание. А в сърцето ѝ бушуваше вихър от страх и гняв — чувства, които не можеш да удавиш нито с роман, нито с ментов чай. Елена вдигна телефона и изпрати съобщение на Ирина: „Съгласна съм на насрещен иск. Не искам само да се защитавам. Искам да спечеля“.
Отговорът не закъсня. „И ще го направите. Защото вие не сте жертва. Вие сте клиент с бъдеще“.
Съдебен процес, на който се разкрива кой е истинският ти противник и кой — просто случаен минувач, способен да забие нож в гърба.
