– Какво, да зареже университета ли? – възкликна Деси. – А кой тогава ще се грижи? – замислено отвърна майка ѝ. – Ще трябва да търсим помощница, може би дори човек за денонощна грижа. Ще разпитам познати, друг изход не виждам.
Още на следващата сутрин, докато се прибираше, Деси забеляза обява, залепена до входната врата: „Гледачка с възможност за съжителство, разумна цена“. Тя я откъсна и я занесе вкъщи. – Да пробваме, има добри препоръки, открих я в социалните мрежи – зарадва се майката.
Оказа се, че Мария наистина е мила и приветлива жена.
Вярно, още при първата среща спомена, че има алергия към котки, но увери, че не е сериозна. Ако няма пряк контакт, няма да има проблем.
А и Рижко не проявяваше особен ентусиазъм към новата обитателка – криеше се и съскаше, щом се приближеше. Което беше необичайно, тъй като обикновено приемаше непознати спокойно.
Но във всичко останало Мария се справяше отлично – веднага се захвана с домакинството.
Направи основно почистване на апартамента, започна да готви вкусно и редовно хранеше бабата, която напоследък почти нищо не хапваше.
Въпреки това състоянието на бабата не се подобряваше.
Лекарите, които идваха на посещения, обясняваха, че става дума за възрастови и необратими промени.
Кръвоносните съдове в мозъка ѝ били силно увредени и с времето положението щяло да се влоши.
Въпреки това усилията на Мария бяха очевидни, дядото дори започна да мърмори по-малко.
Макар самият той да вървеше трудно, прегърбен и с постоянни оплаквания от кръста.
След време специалистите предложиха бабата да бъде настанена в дом за възрастни хора с медицинска грижа.
Там можело да ѝ бъде осигурена поддържаща терапия за забавяне на процесите.
Бащата прие новината с голяма болка – трудно му беше да повярва, че състоянието на майка му е толкова тежко.
И на Деси, и на майка ѝ им беше жал за бабата, но старостта не прощаваше.
Скоро я преместиха в пансион извън града.
Деси преживя раздялата тежко, но реши, че ще я посещава редовно.
Освен това, дядото вече имаше нужда от подкрепа.
Когато отиде у него, Деси остана изненадана.
Вратата ѝ отвори… Мария.
Тя се смути за кратко и обясни: – Николай Спасов ме помоли да остана. Сам му е трудно, едва се движи, не мога да го изоставя.
Деси се съгласи, така ѝ беше по-леко, а и бабата и дядото си имаха спестявания – можеха да ги използват за себе си.
