Иво веднага се прилепи към Деси, твърдейки, че се е влюбил от първия миг, щом я видял.
През следващия месец почти всеки ден се срещаха, а веднъж той изтърси: — Чух, че си имаш апартамент?
Не искаш ли да отидем там?
Навън вали, влажно е, а у вас сигурно е топло, можем да погледаме телевизия…
Но щом разбра, че в жилището живеят дядо ѝ и баба ѝ, веднага се затвори в себе си.
Постепенно започна все по-рядко да ѝ предлага да се виждат, а накрая съвсем изчезна. „Сигурно научи за апартамента, реши, че съм богата, и затова се заинтересува. Е, добре, че така стана — такъв човек не ми трябва!“ — заключи Деси.
Въпреки това не можеше да отрече, че в нея се промъкна огорчение.
От няколко години на хартия тя беше собственичка, но реално нямаше нищо свое.
Мира, например, вече почти е събрала първоначалната вноска.
Убедена е, че няма да се омъжи, понеже мъжете не ѝ обръщат внимание, така че всичко трябва да постигне сама, не разчита на никого.
При Теди положението е друго — съпругът ѝ Пешо плащаше наем.
Наскоро започна работа с добър доход.
И двамата решиха временно да заживеят при родителите ѝ, за да спестят за собствено жилище.
А при Деси — уж всичко е уредено, но реално всичко е наопаки!
Апартаментът си е неин, но там живеят баба ѝ и дядо ѝ.
Наскоро бабата сподели мечтата си — Деси да се омъжи и да остане да живее при тях.
Деси не пожела да я разочарова, но мисълта не ѝ се понрави.
Едно е да идваш на гости, съвсем друго — да делиш покрив постоянно…
Същата вечер Деси се отби при тях.
Дядото беше раздразнен — у дома цареше безпорядък, бабата се беше разболяла и лежеше непрекъснато. — През деня спи, а нощем се разхожда и ме буди — мърмореше той. — Започна и странности да прави — нарича ме с името на баща ти.
Казва: „Васко, защо не си на работа?“
Та, внучето ми, остани да нощуваш, помогни малко — стар съм вече, трудно ми е сам да се справям с нея и с домакинството!
Деси се съгласи да остане, но бабата наистина не ѝ даде покой през нощта.
Скиташе се из апартамента, търсеше някаква Мария, караше се на дядото за нещо, което той не разбираше.
След няколко такива дни Деси вече бе толкова изтощена, че не знаеше къде се намира, а за учене и дума не можеше да става.
— Е, какво очакваше? — намеси се баща ѝ. — Ще трябва да се грижиш за тях — това си е твоят апартамент, а ние работим.
Но майка му го прекъсна: — Димитър, ти съвсем ли си изкукуригал?
