— Ето, Мария Петкова, виждате ли — и при нас положението е същото! — каза Гергана, като отвори портфейла си пред свекърва си, за да ѝ покаже, че е празен.
Мария Петкова остана безмълвна от изненада.
— Гергана, това какво трябва да е? Сцена ли ми разиграваш? Да не би да искаш да ни изложиш? — прошепна тя с упрек.
— Такова нещо дори не ми е минавало през ума! Облякохме детето за зимата, купихме дрехи на Красимир, платихме за ремонта на колата! Помислете сами — откъде да имаме излишни средства?! Не си позволяваме ваканции, защото ви помагаме! А Весела вече стяга багажа за санаториум! И с какви пари, ако обичате?! Защо ние трябва да лишаваме дъщеря си от почивка, а тя ще води Виктор?
— Ах ти, виеща се змия! — процеди през зъби свекървата и обърна гръб.
— Точно така! — отвърна Гергана и пое към входната врата.
Когато се прибра у дома, разказа всичко на съпруга си. Последиците не закъсняха — отново настъпи период на мълчание, който се проточи цели три седмици. След това свекърва ѝ сама се обади:
— Веселка в санаториума срещнала някакъв мъж, той ѝ намерил работа. Започва нов етап в живота си.
— Прекрасно! Радваме се за нея. А къде работи сега и кой е този човек? — попита Красимир с интерес.
— Борислав Колев, предприемач. — отговори гордо Мария Петкова.
Щом чу името, Гергана реши да предупреди съпруга си.
— Чуй, шефът ни спомена веднъж, че този Колев е известен с измамите си. Работи с фирми фантоми и е затънал в дългове.
— Трябва спешно да се свържем с Весела. — каза загрижено Красимир.
Но въпреки всички опити да я убедят, Весела отговаряла само с едно: Не се бъркайте в чужди работи! Не ми пречете да бъда щастлива!
Гергана и Красимир решиха повече да не се намесват, но предварително се разбраха, че няма да поемат никакви разходи, свързани с това „щастие“.
