— Ами всички деца ходят на градина! Нашата Милица беше там още от година и половина и нищо ѝ няма!
— Знаете ли какво! Повече не искаме вашите пари! Ще си намеря работа, но няма да позволя дъщеря ми и внукът ми да бъдат унижавани! — изкрещяла Мария Петкова, след което се обърнала и излязла с трясък, силно хлопвайки входната врата.
След тази сцена настъпил така нареченият „режим на мълчанието“. Нито Весела, нито Мария Петкова се появявали повече, нито пък искали пари.
Красимир преживявал тежко тази дистанция. Гергана се опитвала да го утеши, обяснявала му, че Весела вече не е дете, а зряла жена, която трябва сама да се научи да се справя с трудностите — да подаде иск за издръжка, да започне работа, да запише детето в градина. С други думи — да поеме отговорност за собствения си живот. Красимир се съгласявал с жена си, защото вярвал, че тя говори разумно.
Истината била, че Весела изобщо не проявявала желание да поеме в такава посока. А Мария Петкова, вместо да я насочи към разумни решения, я подкрепяла безусловно и ѝ пригласяла във всичко.
…Един следобед Гергана и Красимир, заедно с Милица, решили да се разходят в мола. Съвсем неочаквано се натъкнали на роднините. Весела, Мария Петкова и малкият Виктор крачели весело, натоварени с големи пазарски торби. Макар и след скандала, не пропуснали да се поздравят.
— Ето, нашата Веселка вече си има хубава работа. Тя ни издържа! — с ехидна усмивка обявила Мария Петкова, хвърляйки редуващи се погледи към Красимир и Гергана.
— Браво, Весела! Много се радвам за теб, отдавна трябваше да го направиш! — похвалил я Красимир.
— Наистина, Весела, много се радваме за теб. Намерила си си работа, скоро сигурно и личният ти живот ще се нареди! — добавила Гергана с подкрепящ тон.
Весела само се усмихвала снизходително, сияеща от доволство, като демонстративно показвала новия си телефон.
Но радостта се оказала прибързана. Впоследствие станало ясно, че Весела е измамила всички, включително и собствената си майка. Била извадила кредитна карта и започнала да харчи безразборно. Както и преди, не си направила сметката, че заемните средства бързо се изчерпват и трябва да се връщат. Разбира се, не плащала редовно по кредита, и скоро всичко се повторило — телефонни обаждания от банката, сълзи, отчаяни молби за помощ…
И за пореден път потърсили съдействие от най-близките си — Гергана и Красимир. А те, макар и изморени от ситуацията, не успели да останат безучастни — отново започнали да им помагат финансово.
Весела се клела, уверявала, че този път започва начисто, че ще си намери работа и ще се грижи както за себе си, така и за сина си и майка си. Дори обещавала на Гергана и Красимир, че ще им върне всичко до последната стотинка.
Но дните се търкаляли един след друг, а нищо не се променяло.
— Ах, Гергана, колко хубаво, че те засякох пред входа! Няма и нужда да се качвам у вас!
— Здравейте!
— Гергана, дай десет хиляди. Весела ще води Виктор в санаториум. Трябват пари за това, за онова. А цените — ужасни са! Ти сама разбираш…
Гергана вдигнала поглед към свекърва си, изпълнена с емоции. Но без да каже нищо, посегнала към чантата си, за да извади портфейла…
