— Гергана, хайде да не се караме за такива дреболии… Ела, ще ти помогна с вечерята.
Весела беше по-малката сестра на Красимир. Преди около пет години сключи брак с така наречения „успешен бизнесмен“ Петър.
— Ах, че хубаво на Веселка и Петър — пак са офейкали за Турция! Настанили се в някакъв луксозен хотел! А ти, Гери, си киснеш по цял ден в твоята счетоводна кантора и нито веднъж не си мръднала! — Мария Петкова се гордееше с дъщеря си и при всяка възможност подчертаваше колко добре ѝ върви животът.
По-късно обаче се разбрало, че този „бизнесмен“ и съпругата му изхарчили куп пари на кредит, за да водят охолен живот. Средствата се стопили за нула време и започнали проблемите. Първо трябвало да си изяснят кой каква сума е взел и кой на кого колко дължи. Когато сметките били направени, вече се натрупали сериозни закъснения по вноските. Започнали да звънят от банки, дошли и заплахите за съдебни дела. Петър решил въпроса по най-лесния начин — изчезнал безследно. Хората говореха, че се е преместил някъде на Север. А „съпругата на бизнесмена“ останала с дълговете и малко дете на ръце.
Част от пенсията на Мария Петкова започнала редовно да отива за погасяване на задълженията, които Весела и Петър натрупали. С остатъка трябвало да изкарат месец трима души — самата Мария, Весела и малкият Виктор. Излишно е да се обяснява, че тези средства били крайно недостатъчни. Тогава за пръв път Гергана и Красимир решили да подадат ръка на роднините си. Докато детето било още малко, поемали сметките и дори покривали част от разходите за храна.
Само че нуждите започнали да растат с всеки изминал месец.
— Е, какво да се прави, всичко поскъпва като на шега… — обобщаваше философски свекървата, когато идваше за поредната финансова помощ.
Гергана и Красимир се стараели да помагат, дори когато това означавало да се откажат от нещо за себе си. Ръководели се от чувство за дълг и справедливост — близките са в беда, трябва да се подкрепят в труден момент. Първият път, когато Гергана изпитала вътрешен протест, било когато видяла Весела да си пие кафето в уютно заведение, хапвайки сладкиш.
— Весела, какво правиш тук? — изненада се Гергана, когато влезе с колежките си на обяд.
— Ами просто минавах през мола и реших да похапна нещо. Защо питаш?
— Весе, ние ви помагаме финансово, а ти си седнала по кафета?
— И какво толкова? Ще ме изобличаваш тук пред всички за някакви стотинки ли? Ти можеш да си позволиш кафе с приятелки, а аз не мога ли?
Същата вечер Гергана преживяла буря от упреци от страна на свекърва ѝ. Обидите, които чула, били толкова остри, че трудно ѝ било дори да си ги припомни. Обвинена била, че е неблагодарна, скъперница, че всява раздори в семейството и че се подиграва с нещастната Весела, която още не можела да се съвземе психологически след развода.
— Мария Петкова, аз нямам нищо против Весела да си седи по кафета! Но нека първо започне работа, а след това нека си организира празници всеки ден!
— Мамо, Гергана е напълно права. Весела трябва да се замисли за работа. Виктор вече е достатъчно голям, може да тръгне на детска градина.
— Какво говорите?! Детска градина ли? Вие съвсем сте се побъркали от пестене! Детето е още малко, непрекъснато е болно! Как ще го оставим на чужди жени в някакъв детски сад?! — избухнала в сълзи Мария Петкова.
