— Как можа да си го помислиш, момиче? — попита Десислава с горчивина в погледа.
— Сам ми го каза! Обичаме се, просто… просто се въздържа заради някакви свои „морални принципи“! — едва чуто отговори Теодора, гласът ѝ трепереше от сълзи.
Асен рязко обърна очи от жена си към дъщеря си:
— Значи този преподавател се е опитал да те прелъсти?
— Не! — побърза да възрази Теодора. — Но въпреки всичко сме заедно!
Десислава въздъхна тежко и с недоверие поклати глава:
— Кристиан не е посягал на никого. Той има чувства към мен. А твоята дъщеря си е съчинила цяла история. И не само това – подправила е съобщенията ни.
— Теодора?! — гласът на Асен прозвуча толкова рязко и строго, че момичето едва се задържа на краката си.
— Да! — изкрещя тя през сълзи. — Аз го направих! Исках да я няма! Пречеше ни… пречеше ми да бъда с Кристиан!
В кухнята настъпи гробна тишина. Асен поглеждаше ту към дъщеря си, ту към съпругата си, сякаш се опитваше да осмисли чутото, но не вярваше напълно на никоя от тях.
Изведнъж по лицето на Десислава пробяга лека, иронична усмивка:
— Прекали, мила. Цялото ти старание отиде на вятъра.
Без да каже повече, тя напусна кухнята, влезе в спалнята и с бързи движения започна да пълни куфара си.
Теодора остана до масата, с разтреперан глас и сълзи, които не спираха. Асен мълчеше, сякаш бе онемял. Не направи нищо, за да спре Десислава, когато тя, без да се обърне назад, излезе от апартамента и затръшна вратата след себе си.
След онази нощ нито Десислава, нито Кристиан повече прекрачиха прага на дома им.
