Десислава се завъртя рязко към своята заварена дъщеря:
— Какви глупости говориш?!
— Ами, не знам, татко наясно ли е? — изрече Теодора с престорено изумление, след което протегна телефона си към баща си.
На дисплея се виждаха снимки: Десислава и Кристиан в кафене, седнали един срещу друг, усмихнати и в оживен разговор. Асен се вгледа в кадрите с нарастващо недоволство:
— Това какво трябва да означава?
Десислава пристъпи към него, гласът ѝ леко затрепери:
— Просто се видяхме, обсъждахме как се справя Теодора. Не си въобразявай нищо, Асене!
Но Теодора не спря дотук — с бързи движения започна да превърта екрана:
— А ето и съобщенията. Или ще твърдиш, че не си ги писала? — показа фалшифицирана кореспонденция, в която уж Десислава и Кристиан си разменяха любовни признания.
Лицето на Десислава пребледня, но изведнъж извика с възмущение:
— Била си ми в телефона?! Та той беше заключен!
Тази ѝ реакция само наля още масло в огъня. Асен рязко се изправи, удари с длан по масата:
— Значи е вярно?! Наистина ми изневеряваш?
Вместо да се опита да обясни или да отрече, Десислава се изправи с достойнство, повдигна брадичка:
— Да! Непрестанно си извън дома, а Кристиан беше до мен. Той проявява внимание, грижи се за мен… Обичаме се.
— Какво говориш?! — изкрещя Теодора, пребледняла като платно. — Аз съм тази, която го обича!
