Асен се съгласи, а баба ѝ не скри радостта си — така щяха да се виждат по-често. Триместният апартамент беше напълно достатъчен за тях. Самата Теодора не показа особено въодушевление, но още по-малко желаеше да се мести в сивото предградие. Така остана при баща си и баба си, като се стараеше да се представя по-добре в училище, за да не ѝ хрумне на никого идеята да я върне обратно.
След като се роди малкият ѝ брат, тя категорично заяви, че няма никакво намерение да се връща.
— Само това ми липсваше — бебешки писъци! — възмущаваше се тя. — Искате да ме направите детегледачка?
Никой не я задължаваше да поема такава роля, а майка ѝ и нейният нов съпруг дори изглеждаха доволни от това развитие.
Не след дълго баба ѝ почина, а Теодора почти пое домакинството на жилището. Можеше спокойно да кани приятелки, да излиза, когато пожелае — баща ѝ така или иначе постоянно бе зает с работа.
Измина година в този ритъм, докато един ден Асен обяви, че ще се жени. Избраната от него беше 26-годишната Десислава, която преди това бе негова секретарка.
Теодора я намрази още от първия миг. Поддържаше фасадата на любяща съпруга, но всъщност бе напуснала работа и прекарваше дните си в обиколки по магазини и козметични салони. Опита се да се сближи с момичето: „Хайде да идем заедно да си направим прически, да си купим нещо модерно.“ Но Теодора, на своите 16 години, смяташе, че знае по-добре от всички какво ѝ подхожда, и не възнамеряваше да се преструва.
Десислава обаче започна да ѝ поставя изисквания вкъщи — ту ѝ пречел безпорядъкът в стаята, ту музиката била прекалено шумна. В крайна сметка напрежението се засили, въпреки усилията на Асен да ги сдобри.
Към това се прибави и трудността на Теодора с математиката. Учителката се оплака на баща ѝ и той реши да наеме частен преподавател. Първоначално момичето прие това с недоволство, но когато видя симпатичния 24-годишен Кристиан, веднага промени нагласата си. Скоро се запали по него, но Десислава започна да следи всяко тяхно занимание с подозрение. Дори сама заиграваше с Кристиан — канеше го да ѝ помага с „бюджета“ и му предлагаше чай.
Теодора кипеше от яд. Тогава ѝ хрумна план — да се отърве от Десислава, като убеди баща си, че тя има връзка с преподавателя. Засне ги в кафене, а с помощта на приятелка създаде фалшива размяна на съобщения.
Вечерта напрежението в дома им достигна връхна точка. Асен се прибра изтощен и раздразнен. Десислава го посрещна с упрек:
— До кога ще се прибираш толкова късно? Сякаш сме съседи, а не съпрузи! Аз каква съм ти — жена или квартирантка?
Асен се отпусна тежко на стола, свали сакото си и прокара ръка през челото:
— Работя, за да живеем спокойно. Или това не ти стига?
Гласовете им постепенно се изостряха. Теодора, която беше в стаята си и си играеше с телефона, моментално разпозна познатия интонационен фон на кавга. Като че ли чакаше точно този миг — излезе в кухнята.
— Е, Деси, не се ядосвай толкова, — изрече тя с престорена невинност, зад която прозираше злорадство. — Все пак имаш с кого да си запълваш времето, докато татко го няма.
