Росица направи скромен принос, поднасяйки и плик с подарък.
В дъното на сърцето ѝ нещо я глождеше — усещаше, че този брак няма да устои.
И предчувствието ѝ не я подведе.
След сватбата обстановката почти не се промени.
Мартин продължи да борави с парите, както му хрумне.
Елица неведнъж опитваше да започне разговор за общ семеен бюджет, но всяка такава тема неизменно прерастваше в кавга.
— Наскоро купих прах за пране и сапун, това не се брои ли за помощ? — възмущаваше се той.
А Елица стискаше колана навсякъде — от козметиката до хранителните продукти.
Докато тя се лишаваше, Мартин си донасяше поредния технологичен джаджа, платен с пари от родителите му.
— Мартин… зъбите ме болят, а ти си купуваш конзола? — прошепна тя с разтреперан глас, едва сдържайки сълзите.
— Отпусни се, това е подарък. И ще го използвам, както аз реша — отсече той без капка колебание.
Росица не издържа и отново се намеси:
— Мартин, престани да се държиш като тийнейджър.
Ти си съпруг. От теб зависи тази къща.
— Давам всичко от себе си! — избухна той. — Няма да се съсипвам, за да издържам вашата дъщеря!
