— Мартин ми предложи брак! — възкликна Елица, сияеща от щастие, докато протягаше ръка да покаже пръстена.
Росица въздъхна тежко.
Тя бе убедена, че мъжът трябва да бъде стабилна опора.
А Мартин и чорапи сам не можеше да си купи, ако не беше майка му.
Родителите му го водеха навсякъде за ръка — майка му избираше дрехите му, баща му уреждаше всички практични въпроси.
Самият Мартин бе свикнал да живее, без да се сблъсква с отговорности. — Елица, размисли — опита се деликатно да я предупреди Росица. — Той още не може да поеме отговорност нито за себе си, камо ли за семейство.
— Мам, пак ли си търсиш кусури! — избухна дъщеря ѝ. — Той още не ми е съпруг. Ще се оженим и всичко ще се промени!
Росица изпита съмнение.
Хората трудно се променят, особено когато вече са свикнали някой друг да решава вместо тях.
… Сватбата стана пищна — цялото тържество бе финансирано от родителите на Мартин.
