— Не, няма да се задържа дълго. Само докато се пооправя.
Боби, щом зърна новата си родственица, протегна ръчички към нея. Надежда Василева го притисна по-силно до себе си, усещайки ясно, че мъжът ѝ вече е взел решение.
След обяда Людмила Георгиева се зае да нарежда багажа си. Окачи си халата, подреди кутийките с лекарства на масичката пред дивана.
— Няма да ви заема много място, свикнала съм на скромно — повтори тя.
Надежда Василева прибираше разпилените играчки в кутия, освобождавайки всекидневната. Стаята започваше да ѝ изглежда чужда.
— Вечер телевизор ще гледаме ли, няма ли да пречи? — попита тя.
— Моля ви се, аз рано лягам. В девет вече обикновено съм заспала.
Цветана Николова кимна доволно — всичко се развиваше според очакванията ѝ.
На следващия ден, на входа, Надежда Василева се сблъска със съседката Румяна.
— Ще ми заемеш ли малко хляб? — обърна се тя към нея, но погледът ѝ се плъзна към непознатите пантофи в коридора. — Гости ли имате?
— Свекървата ми има сестра, дошла е за лечение. Засега е с временна регистрация.
Румяна повдигна вежди.
— „Временно“ често се оказва доста дълго. На братовчедка ми също ѝ дойде една такава… Шест месеца уж щеше да стои, а после три години я гонеха със съд.
Думите на съседката не даваха мира на Надежда Василева.
На вечеря Людмила Георгиева се оплакваше:
— Напрежението ми скача, лекарствата не действат. Трябва ми пълно изследване.
— А кога имаш час при лекаря? — поинтересува се Асен Тодоров.
— Следващата седмица. След това — изследвания, после пак при кардиолога.
Надежда Василева пресмяташе наум. Половин година ѝ се струваше като вечност.
— А лечението колко ще продължи? — попита тя предпазливо.
— Лекарят каза — докато се стабилизирам. Може и до есента да остане.
„До есента?“ — студена вълна премина през нея.
Късно вечерта Мила прошепна:
— Мамо, леля хърка.
От дневната се чуваше шумно дишане. Надежда Василева се приближи до дивана, докосна Людмила Георгиева по рамото.
— Може ли да се обърнете настрани?
Жената се извини, обърна се. Но само след половин час отново започна да хърка.
Месец по-късно Людмила Георгиева донесе нови документи.
— Кардиологът каза, че има подобрение, но трябва да продължа лечението.
Надежда Василева прелисти листовете, пълни с непонятни медицински термини.
— А още колко време?
— Докато се възстановя. Може да отнеме повече.
Асен Тодоров миеше чиниите мълчаливо. Надежда усещаше как неспокойствието в нея се засилва.
След седмица Боби беше разпилял играчките из всекидневната. Людмила Георгиева се намръщи.
— Никакво възпитание. Навремето децата се държаха изкъсо.
