Тя пазеше децата си и ги освобождаваше от всякакви домашни задължения, въпреки че живееха на село, където от малки се очакваше да помагат в домакинството.
Цялата къщна работа — чистене, градината, всичко — поемаше сама.
— Мамо, мога ли да помогна? — понякога питаше Анна.
— Не, мило мое, почини си, учи, — винаги отвръщаше Ирина.
Едва когато стана на четиринадесет, Анна сама започна да поддържа реда у дома, а майка ѝ не пестеше похвалите си.
Малкият ѝ брат обаче така и не се научи да поема отговорности, дори по-късно, когато за кратко беше женен.
— И къде си се запътил с тази чанта? — с ирония го питаше Ирина, когато съпругът ѝ се канеше да ходи в града.
Той ѝ показваше торба с плодове и зеленчуци.
— Е, това е само малко нещо! — оправдаваше се той.
След кратки препирни торбата все пак заминаваше при свекървата, макар и все по-рядко.
Само веднъж Ирина почувства съжаление към Мария.
След една операция характерът на свекъра ѝ се влоши до крайност: стана нетърпим, деспотичен, истински домашен тиранин.
Мария живееше в постоянен страх.
Една сутрин, още по тъмно, тя изтича боса и по нощница до къщата на сина си в селото — свекърът ѝ я бе погнал с брадва.
Разтреперана, разрошена, цялата се тресеше.
— Върви и го вразуми както трябва, — каза хладнокръвно Ирина на мъжа си.
Той я върна обратно и проведе сериозен разговор с баща си.
Оттогава старецът се поуспокои.
А когато почина, Мария въздъхна с облекчение и заживя мирно.
Внуците ѝ започнаха често да я навестяват, синовете ѝ също идваха редовно.
Никой не се впечатляваше от това, че на масата винаги имаше едно и също — пържени яйца.
Те не идваха заради храната, а заради нейното тихо, уравновесено присъствие.
Ирина обаче така и не можа да преодолее неприязънта си.
Мария дори не подозираше, че снаха ѝ таи години наред дълбока омраза в сърцето си.
— Знаете ли каква златна Ирина имам! — с гордост разказваше Мария на приятелките си. — И вкъщи всичко върши, и с децата се справя, а сина ми направо преобрази!
Преди само книги четеше и по разходки ходеше!
А с Ирина стана истински стопанин!
Не можеш да му извиеш ръцете с нея — държи го твърдо и му е подредила и живота, и ума!
