Бабата в писмото си молеше настоятелно да изпратят поне малко левове за погребението.
Ирина пусна сто долара – нови, хрупкави банкноти, внимателно пъхнати в плик.
И Анна, макар и едва петгодишна, тогава някак проумя, че майка ѝ всъщност обичала баща си — иначе защо би плакала?
В отговор получиха кратка телеграма: „Парите получени. Благодаря.“ След години семейството се върна в родния край — но на новото място животът ги посрещна с тежък климат и суровост.
А неприязънта към свекървата… тя се зароди още в първите месеци след сватбата.
Анна току-що се бе родила, във връзката между младите нямаше стабилност, а финансовата им ситуация беше повече от оскъдна.
Живееха в старичка, наета къщурка, мъжът на Ирина печелеше съвсем малко, а родителите и от двете страни не помагаха с нищо.
В един момент се озоваха у свекърите — основно с надеждата да се изкъпят в нормална, топла вана. — Тогава ни нагостиха с яйца и сварени картофи! — с лека насмешка си спомняше Ирина. — Отварям шкафчето да взема кърпа, и изведнъж — мирис на нещо пушено, апетитно.
Разместих бельото — и какво да видя, цяла пръчка салам, увита в пергамент.
В онзи миг ме обзе такъв гняв!
За нас бяха скрили, поскъпели го!
Единственият дар от свекърите остана евтина детска количка за Анна. — Отвратителна, колелата ѝ все се разпадаха!
И това беше всичко!
През всички тези години!
Именно от онзи салам в Ирина се вкорени твърдото презрение към Мария.
Може би, ако нейните собствени родители ѝ бяха дали някаква топлина и подкрепа, ако в началото ѝ бяха подали ръка, тя нямаше да реагира толкова остро на чуждата пестеливост.
Но вместо това, и от едната, и от другата страна — топлина така и не получи.
Дори салама ѝ спестиха.
Оттогава нататък, без излишен шум, но с дълбока вътрешна ярост, Ирина трупаше злоба към Мария, а и към собствената си майка Цветана се държеше хладно — онази вечно се въртеше около по-малката си дъщеря и нейното дете, сякаш другите за нея не съществуваха.
Но именно Мария, в очите на Ирина, се превърна в олицетворение на чист егоизъм и пълна безчувственост към хората наоколо.
Затова самата Ирина се стараеше с всички сили да обгърне децата си с нежност и грижа, сякаш се опитваше да компенсира собственото си лишено от ласки детство.
Всичко правеше за тях, всичко — в тяхно име… Изтощаваше се до краен предел, но не спираше да се бори, устремена към това да им даде още и още.
