Всичко е заради него — харчи пенсията си за него и не спира да се грижи за него.
И разговорите ѝ са само за Борис.
Не че не обича и нас с брат ми — обича, но вярва, че при нас всичко си върви нормално. — Цветана също не е за подценяване, казвам ти! — измърмори Ирина с лека усмивка.
Тя сложи пред дъщеря си чиния с топла супа и отчупи парче хляб.
В очите ѝ проблесна странна светлина — смесица от стара болка и дълбока обида. — Ама Цветана, — продължи Ирина, въртейки залък хляб между пръстите си, — каквото и да е, с всички свои недостатъци, все пак ви обича.
По свой начин, но от сърце. — Мамо, аз обичам и двете баби еднакво.
Но предпочитам спокойното отношение на Мария — без предпочитания и специално отношение. — Стига приказки!
Яж си, татково дете, — обиди се Ирина. — Само за нея се застъпвате, направо като за някоя светица!
Ирина се омъжи по любов, но също така беше твърдо решена да се махне от родния си дом възможно най-скоро.
Сватбата се случи рано.
Баща ѝ пиеше без мярка, всичко, което успяваше да изкара, отиваше за алкохол, а майка ѝ, подтисната и безволева, се молеше унизително пред него и сама носеше тежестта на домакинството и трите деца, без дори да се опита да промени нещо в живота си.
Ирина изпитваше дълбоко отвращение към пияниците.
Отблъскваше я вонята на алкохол, мътният им поглед и несвързаната реч, както и внезапните им изблици на ярост.
Мразеше баща си за проваленото ѝ детство, за постоянния страх, за това, че вдигаше ръка срещу майка ѝ и брат ѝ.
Не посягаше на дъщерите си, но това не правеше нещата по-лесни. — Ако беше посмял да ме докосне, щях да избягам още на десет — казваше тя често.
И той го знаеше, оня стар изрод.
Мразя го и до днес — неведнъж е повтаряла Ирина, докато попива сълзите си.
След сватбата младото семейство реши да се премести далеч.
Анна тогава беше на около пет години, когато в новия им дом пристигна писмо от баба Цветана.
Майка ѝ се разплака над листа, а сълзите ѝ размиваха големите, неравни букви. — Мамо, какво има? — попита уплашено детето.
— Нищо, миличка. Иди си поиграй.
Оказа се, че дядото е починал.
Още не беше възрастен човек, но поредният запой го довърши.
