— Мамо, моля те, престани поне за малко! — опита се дъщерята да защити баба Мария, но Ирина продължи да изрича думите си с острота, докато прецеждаше доматите през ситото. — От твоята Мария нищо добро не съм видяла, защо тогава трябва да я съжалявам и да ѝ помагам?
Няма да ѝ дам нито едно бурканче сок, нека баща ти само посмее да ѝ носи — всичко ми е точно пресметнато.
Преди няколко минути момичето спомена, че баба Мария много обича доматен сок, а татко ѝ бил обещал да ѝ занесе няколко буркана в града.
Ирина никога не се е отличавала с излишна нежност дори към собствената си майка — вярваше, че всеки жъне това, което е посял.
Но за своята майка беше склонна да си затвори очите за много неща — спомените от детството омекотяваха острите ъгли на миналото.
А свекървата, която се бе появила в живота ѝ почти случайно, оставаше под постоянен и не особено благосклонен надзор.
Ирина таеше обидите към нея като ценни бижута — грижливо ги пазеше в паметта си, без да им позволява да избледнеят. — Какво пак е направила Мария?
Да не би пак да те е нагостила с пържени яйца? — подхвърли тя, без да откъсва поглед от тенджерата.
Анна, току-що прекрачила прага, изпусна тежката си раница на пода.
Изми ръцете си в коридора и веднага отвори хладилника. — Да, с яйца.
И какво от това? — каза равнодушно, без да се обръща.
След училище често се отбиваше при баба си, ако ѝ оставаше време до автобуса.
Тя разопакова плика и започна несръчно да бели дебелата наденица, почти разкъсвайки ѝ обвивката. — Почакай малко!
Сега ще има топла супа! — въздъхна изморената ѝ майка, понапълняла в последно време, и изсипа задушените зеленчуци от тигана в тенджерата. — Малко закъснях с готвенето днес — тая съседка Снежана така ме задържа с нейните приказки, като отидох за мляко! — Тя опита бульона с лъжица, усмихна се едва забележимо и добави: — А какво ти казах аз за яйцата? — Мамо, стига, моля те, не започвай пак! — въздъхна Анна.
Момичето вече познаваше тона и накъде върви разговорът.
Тя така и не разбираше защо майка ѝ е толкова обидена на баба Мария. — А защо да не започна?
Нали е самата истина!
Цял живот ги храни всички с една и съща пърженица — защото я мързи да готви.
Според мен никога никого не е обичала — нито мъжа си, нито децата, нито вас, внуците.
Всички ѝ тежите.
И затова ви пробутва яйца — бързо, евтино, без усилие. — Не е вярно!
Баба Мария винаги се е държала добре с мен! — опита се да я защити Анна. — Добре, но хладно.
Без сърдечност.
Дали си там или не — все ѝ е едно. — А по-добре ли е баба Цветана? — напомни Анна за втората си баба, майката на Ирина. — Тя обича само малкия внук, защото родителите му са пияници.
