Надя дълго не можеше да се съвземе, когато видя на прага на тяхната с мъжа ѝ квартира човек, когото тя изобщо не харесваше — своята свекърва. При това тя се появи, както обикновено, в най-неподходящия момент.

Но най-изумителното и смущаващо беше, че до нея стояха два огромни куфара и няколко големи чанти, плътно натъпкани с вещи. Как беше успяла да ги довлече сама, просто удивително!

— Пфу, цялата съм изпотена, направо се задъхах! Дай да си поема дъх! — изстреля свекървата, когато видя снаха си на вратата.

Семьонови се готвеха за почивка. Този път решиха да не летят надалеч, както правеха през последните години. В съседната област живееха техни приятели — още от студентските им години Надя и Виктор поддържаха приятелски отношения с тази семейна двойка. Редовно се чуваха по телефона, посещаваха ги на важни събития — рождени дни, юбилеи, дори сватба на нов дом, когато Пьотр и Оля построиха голяма красива къща на брега на Волга. Именно при тях щяха да пътуват този път.

— Защо ви е да ходите на море, Надюш? Ето какъв благодат имаме тук, идвайте при нас. Къщата е голяма, има място за всички, реката е наблизо, природата е чудесна. А и ще си поговорим на воля, ще се наговорим — убеждаваше Оля.

— Добре, ще дойдем — обещаха след кратко съвещание Семьонови.

Чантите бяха събрани, съседите предупредени — Надя винаги молеше жената, която живееше на техния етаж, да поглежда квартирата, когато те пътуваха. На свекърва си този въпрос тя не поверяваше, нито поддържаше приятелски отношения с Валентина Савелиевна.

И ето че сега, когато на съпрузите им оставаше само да се преоблекат с удобни спортни костюми за дългото пътуване с кола, се разнесе звън на вратата. Появата на майката на Виктор с чанти и куфари беше изненадваща и очевидно не вещаеше нищо добро.

Тук трябва да се отбележи, че Валентина Савелиевна все още беше доста енергична жена. Въпреки възрастта си — малко над шейсет — тя продължаваше да работи и водеше активен живот. Имайки собствен двустаен апартамент, в който живееше сама след сватбата на по-малкия си син Стас, тя обичаше да кани многобройните си приятелки на гости. С тях пътуваше често, обикаляйки всички свети места в района и съседните области.

— Някъде пътувате ли? — осторожно попита Надя свекърва си, надявайки се, че отговорът ще е положителен.

— Не. Дойдох при вас. Сега ще живея у вас, вече няма къде другаде да отида — отговори тя.

— Как така при нас? Мамо, какво говориш? — Виктор излезе от стаята в преддверието.— В буквалния смисъл. Нямам вече апартамент. Край! — Валентина Савельевна събу обувките си и мина покрай смаяния си син и снахата, които стояха мълчаливо.

— А какво стана с апартамента ти, мамо? Да не си го дала под наем? Но защо? Нали уж имаше достатъчно пари? Или пак Стас се е заиграл с нещо? Той ли те накара да дадеш апартамента? Казвай истината! — изнервено настоя Виктор.

— Не, сине, положението е много по-лошо — свекървата остана поразително спокойна, независимо от смисъла на думите си.

— Какво се е случило? И моля те, без загадки. Разкажи всичко веднага, няма време за губене — строго настоя Надежда.

Самото присъствие на свекърва й, още повече с багажа си, вече объркваше младата жена.

— Банката арестува апартамента.

— Банката? Как така си ипотекирала апартамента си? — Виктор не можеше да повярва на думите й.

— Да, трябваше да го направя. Те ме притискаха. А и ми беше жал за сина. Той не е виновен, че нещата така се развиха…

Свекървата седна на дивана, взе дистанционното за телевизора и се канеше да го включи.

— Мамо! — извика Виктор. — Как можеш да си толкова спокойна, не разбирам. Обясни ми как стана така, че банката арестува апартамента ти?

— Не викай. Няма смисъл да нервничиш сега, когато всичко вече е станало. Стас сам… той не би стигнал до това — да остави майка си без подслон. Всичко това е тя, неговата съпружка, Алла.

— Какво Алла? Разказвай всичко! — настоя напълно разстроен Виктор.— Е, какво да разказвам, всичко е ясно. Първо тя поиска от Станислав скъпа кола. Той ѝ казва — хайде да купим нещо по-евтино, нямаме пари. А тя категорично — взимай кредит. И той взе. След това тази змия реши, че трябва да направят скъп ремонт в апартамента. Аз казвам на Стас — защо ви е това, обясни ми. Имате къде да живеете, това е добре. Имате си апартамент, макар и малък. Още го изплащате, защо ви трябват допълнителни кредити? А той — споко, мамо, ще се оправим.​

— Е, и после? — нетърпеливо попита Виктор.​

— Ами после Аллочка реши, че иска да ходи до Дубай. Приятелката ѝ, разбираш ли, била там вече два пъти, а тя не. Накратко казано, Станислав потъна дълбоко в дългове. А аз какво? Жал ми е за момчето. Той ми обеща, че ще се справи, всичко ще уреди. Щеше да върти някакво начинание, каза, че ще се получи. И веднага щеше да върне парите. Накрая аз се поддадох и ипотекирах апартамента за големи пари. Исках синът ми да си изплати дълговете.​

— Мамо, какво направи? Защо? Това са техни проблеми, да си ги решават сами. Ти защо се намесваш, и то с единственото си жилище?​

— Той ми е син, а аз нямам желязно сърце. И, честно казано, поддадох се на молбите им, отстъпих.​

— А защо никога не ми каза? Щях да вкарам акъла на брат ми в правия път. Защо мълча? — възмути се Виктор.​

— Ами затова мълчах, защото щеше да го нападнеш. Разбирам те, щеше да му се караш, — Валентина Савелиевна дори се разплака на тези думи.​

— Имам само един логичен въпрос — какво правиш тук, при нас? Според логиката трябва сега да си при тези, заради чиято глупост загуби жилището си, — каза недоволно Надя, гледайки свекърва си.​

— Не мога да живея с тази вещица. Алла няма да ме пусне дори до вратата, знам го.​

— Но нали им даде толкова много пари! Синът ти и снаха вероятно вече са изплатили дълговете си, така че иди при тях, живей там. Какво общо имаме ние, които не сме видели и стотинка от теб? Дори и в най-тежките времена за нас! — удиви се Надя.​

— Вие получавате добри пари, вашата помощ не ми е нужна. А Виктор ми е роден син, той няма да ме изхвърли на улицата, — Валентина Савелиевна изрече това, без да поглежда снаха си.​

— На първо място, ти няма да живееш с нас. Този въпрос трябва да се реши със Станислав. Нека той продаде апартамента или колата, да измисли нещо, но да ти върне жилището. А на второ място, днес заминаваме, така че не си и дошла в подходящ момент, — каза Виктор.​​— Та какво да правя сега? — объркана попита Валентина Савельевна, премигвайки с очи. — Няма да си тръгна от вас! Тук ще живея!​​

​​— Мамо, не се дръж като дете. Първо загуби апартамента си, угаждайки на капризите на своя пораснал син. А сега се опитваш да ни поставяш условия, които са абсолютно неприемливи за нас.​​

​​— Какво, изгонвате майка си на улицата? При клошарите? Как можете така?​​

​​Свекървата започна да драматизира, като престорено избухна в горчиви сълзи.​​

​​— А ти замисляла ли си се как ще живееш под един покрив с Надя, която постоянно унижаваш? През всичките 15 години, откакто живеем заедно. Наричаш я некадърница, мърлява и жена с труден характер. Как се очаква да те търпи тук?​​

​​В този момент Надя беше благодарна на съпруга си за подкрепата.​​​

​​​Валентина Савельевна мълчеше, стиснала устни. Такова отношение от страна на големия си син тя никак не беше очаквала.​​

​​— Сега ще звънна на Стас да дойде и да те вземе при себе си.​​

​​— Не, не е нужно! А може би ще остана малко тук, докато ви няма? — попита майката Виктор.​​

​​— Не, няма да оставаш. Такива въпроси трябва да се решават веднага. За да няма недоизказани неща после.​​

​​Виктор се обади на по-малкия си брат.​​

​​— Какво си направил? Как можа да докараш майка ни до такива дългове, че да загуби апартамента си? — попита строго той.​​​​– А какво трябваше да направя? Толкова заеми имам… А освен това дължа на сериозни хора. Накратко, по-добре да не знаеш подробности. Нека майка ти да живее у теб засега. С времето ще уредя всичко, тогава ще се премести.​​

​​– Не, майка ще живее при вас. Тя решаваше вашите проблеми, сега е ваш ред да помогнете на майка! – Виктор едва се сдържаше да не изкаже всичко, което мисли за Стас. Не искаше да се ядосва преди дългото пътуване. И без това майка му беше изкарала извън равновесие.​

​​– Алла не иска. Майка не харесва жена ми, и Алла усеща това. Как ще живеят заедно?​

​​– Изобщо не ми е интересно. Нашата майка по принцип не харесва снахите, така че това е нейният проблем. Така, въпросът е приключен. След час тръгваме. Побързай!​

​​Виктор прекъсна разговора и се обърна към Валентина Савельевна.​

​​– Е, какво, мамо, ще отидеш при Стас и Алла. Ще трябва да свикнеш да живееш със снахата. Друг изход няма. Затова я обикни с онази светла, чиста любов на свекърва.​

​​– Не мога. Тя е невъзпитана и груба. Мрази ме!​

​​– Нищо, ти си опитна, мъдра. Ще намериш начин. Време е вече да се научиш, мамо. Бедните нямат право на гордост.​

​​– Аз не съм бедна!​

​​– За съжаление, в момента е точно така. Признай си го и слез на земята.​

​​Валентина Савельевна беше принудена да отиде при по-малкия си син, докато настъпят по-добри времена. Дали ще дойдат, само Бог знае.​​

Дереккөз