— Мамо — промълви той, без да се обръща.
Надежда застина на място. Ивайло въздъхна дълбоко и отвори вратата. На прага стоеше майка му.
— Какво, синко, не се радваш на родната си майка? — каза тя с дрезгав глас и прекрачи прага без да чака покана. Очите ѝ веднага зашариха из стаите, спирайки се върху всяка подробност.
— Я, гледай ти… Разположили сте се като в дворец… На бабината квартирка май сте се облажили…
— Какво искаш? — попита Ивайло с хладен тон.
— Да ви видя. Да разбера как живеете. Пари, гледам, не ви липсват — подхвърли тя злобно, стрелвайки с поглед към новата кафемашина.
Надежда усети как лицето ѝ пламна, но запази мълчание.
— Мамо — гласът на Ивайло стана по-твърд — върви си. Дошла си без покана, а на такъв тон няма да отговарям.
— Така ли било? — очите ѝ се присвиха. — А ум имаше да продадеш собственото си жилище заради чужд уютен ъгъл? Без дом остана! Тя ще те напусне и какво ще ти остане? Без покрив, без пукната стотинка, без майка си!
Ивайло пристъпи напред и застана пред жена си. Гласът му прозвуча спокойно, но с решителност:
— Махай се. Веднага.
— Заради нея ме гониш? — изсъска жената, сочейки с пръст към Надежда. — Тя е виновна за всичко! Хитра и пресметлива!
— Вън! — гласът на Ивайло отекна из коридора като камбана. — Нямаш право да обиждаш жена ми. Ще съсипеш всичко, ако останеш. Затова си тръгни и не се връщай, докато не се научиш да уважаваш решенията ми.
Той отвори широко вратата. Лицето на майка му се изкриви от гняв, но когато срещна погледа му, отстъпи назад и излезе. Ивайло остана да стои дълго до вратата, заслушан в отдалечаващите се стъпки.
— Пак сцена разигра… — каза горчиво той.
— Да… Продажбата на апартамента ѝ тежи — отвърна тихо Надежда. — Може би щеше да е по-различно, ако бяхме продали моята.
— Никога няма да го приеме — промълви той с въздишка. — За нея съм просто едно момче, което е направило огромна грешка. Вижда само предателство.
Погледът му се спря върху Надежда — ясен и твърд.
