На път за вкъщи Цветана Григорова не намираше покой. Мислите ѝ се блъскаха една в друга: „Къде отиват парите на Иван? Да не би да се е пропил? Или залага? Но досега не съм го виждала да проявява такива наклонности. Тогава какво се случва? И за кого беше онова колие?..“
Само седмица по-късно отговорите се появиха. Докато се разхождаше из търговския център, Цветана случайно зърна Иван, седнал в кафене заедно с елегантна млада жена. На шията ѝ блестеше същото онова колие, което толкова я бе озадачило. Цветана се притисна зад близката колона и започна да наблюдава. Видя как синът ѝ се наведе към жената, прошепна ѝ нещо. Тя избухна в звънлив смях и положи ръка върху неговата.
– Иван, ще дойдеш ли тази вечер при мен? – прошепна тя съблазнително.
– Разбира се, Нина. Само ще мина през вкъщи, да кажа, че ще се забавя заради работа.
– Пак ще лъжеш своята наивница?
– Недей така – лицето на Иван се помрачи, но не се отдръпна. – Даниела е добър човек. Просто е изтощена – всичко ѝ е на гърба: домът, детето. Мен напълно ме е оставила настрана.
– Ах, бедничкият, – прошепна Нина, като го погали по ръката. – Но имаш мен.
Цветана стисна чантата си до болка в пръстите. „Разхищава средства за любовницата си, а жена му и детето живеят в лишения!“
