Кухнята посрещна Цветана Григорова с остра миризма на загоряла храна и хаос от мръсни съдове, натрупани в мивката. Даниела се суетеше, събирайки разпилени листове от масата.
– Извинявайте за безпорядъка… – каза тя, докато изтърси трохите от покривката направо на пода. – Заповядайте, седнете. Нямаме нищо сладко, хладилникът е празен. Кога ще напазаруваме – не е ясно…
– А какво казва Иван за всичко това? – попита Цветана Григорова, хвърляйки поглед към захабената покривка.
– Ами… той се опитва да ме успокои, казва да почакаме. Заплатата му не е висока. Единственото хубаво е, че понякога получава бонуси.
Цветана Григорова едва не се задави. Беше наясно с възнагражденията — мениджърите по снабдяване не взимат малко. Извади портфейла си, измъкна няколко банкноти и ги подаде на Даниела.
– Вземи това, за нещо на Мария.
– О, не, наистина не бива! Ще се оправим някак…
– Това не е за теб, а за внучката ми – отвърна категорично Цветана.
Даниела колебливо пое парите, преброи ги и възкликна изненадано:
– Цветана Григорова, това е твърде много!
– Бебешките неща струват скъпо в днешно време – каза жената спокойно.
