Плати по-добре.
Все едно няма да се зарадваш, ако ме убие!
Мария реши сама да отиде при съседа.
Оказа се учтив човек. — Какви 50 000 лева?
На тавана имало петно.
Майка ви даде 2 лева, всичко ще оправим.
На излизане Марию спря съседката: — Как така?
Изоставихте майка си, а тя живота си за вас даде!
Мария едва се сдържа да не избухне в смях, кимна леко и продължи по пътя си.
Когато се прибра, завари майка си с изкуствено трагично изражение. — Значи 50 000 лева?
— Не ти ли стига вече, Цветана Димитрова? — попита Мария с хладна строгост. — Ама аз… — По-добре не започвай.
Съседът ми обясни всичко.
И съседката по пътя не пропусна да ми каже, че „сама си ме отгледала“! — Цветанче, кой е там? — дочу се глас от кухнята и в помещението влезе износен и уморен мъж. — Не мога да избера билети. — Какви билети? — попита Мария. — За Поморие… — изтърси той и млъкна.
Мария се вгледа майка си право в очите: — Повече и стотинка няма да получиш от нас.
С внимателно движение затвори вратата след себе си.
Нямаше намерение да се връща отново там.
