Постепенно в дома им започнаха да се прокрадват разногласия – все по-често се стигаше до спорове, а Николай няколко пъти не се прибра нощем. Обясняваше, че е останал при приятел след дълга вечер с алкохол. Ралица се преструваше, че му вярва, но вътре в себе си усещаше, че нещо не е наред.
Малко преди да замине на продължително пътуване, отношенията им се изгладиха.
— Ще изкарам пари, след седем месеца се връщам и ще потърсим други специалисти — обеща той с увереност.
— Разбира се, любов моя — отвърна Ралица, гледайки го с надежда и обич.
Само че седмица след това Цветелина ѝ съобщи неочаквана новина — беше бременна.
— Бащата не желае да има нищо общо… Няма да се справя сама. Реших да прекратя бременността — каза тя с тъжен, почти безжизнен тон.
— Какво говориш?! Недей! Ще се грижим за детето заедно! — възкликна Ралица, шокирана от думите ѝ.
Цветелина се колебаеше — страхуваше се от реакцията на родителите си, притесняваше се, че с дете няма да може да се омъжи. Ралица обмисли ситуацията, после предложи:
— Родѝ го и ни го остави. С Николай ще го отгледаме с обич, заклевам се, ще има щастливо детство.
— Но защо ти е? Ти самата ще имаш дете…
— Не мога… Страдам от безплодие. Не съм му казала. Обичам го прекалено много, не искам да го изгубя — прошепна тя, като сълзите ѝ се стичаха по бузите.
Цветелина, поразена от откровението, се съгласи. Разбра, че по-добре е да даде живот, отколкото да живее с вина.
Последваха внимателни приготовления — бременността се пазеше в тайна, Цветелина замина в провинцията, уреди се с лекар, смениха се документи. След като роди, тя напусна града, а Николай, който тъкмо се върна от командировка, се превърна в най-гордия баща. Не се отделяше от малкия — къпеше го, хранеше го, извеждаше го на разходки, разказваше му приказки. Ралица също бе изпълнена с щастие, гледайки как мъжът ѝ се грижи за Мартин с такава нежност.
