— Искам да се видя със сина си — каза Цветелина със спокойна, но непреклонна решителност.
— Преди девет години се разбрахме, че ти няма да имаш никакво участие в живота му — отвърна Ралица рязко. — Какво те накара да промениш мнението си?
— Имах достатъчно време да размисля… Осъзнах, че съм допуснала тежка грешка.
Цветелина и Ралица бяха братовчедки, познаваха се още от малки. Имаше и физическа прилика между тях — и двете имаха кестеняви коси и топли кафяви очи. Само че Ралица беше с една година по-възрастна, винаги усмихната и жизнерадостна, докато Цветелина се отличаваше с тиха скромност и леко бавен нрав.
След като завършиха девети клас, двете заминаха за града, за да продължат образованието си: Ралица тръгна по пътя на фармацията, а Цветелина се насочи към педагогиката. През следващите шест години деляха един апартамент под наем и живееха в пълна хармония, докато Ралица не се омъжи за Николай — инженер, по-възрастен от нея с четири години — и не се премести да живее с него.
Бракът им изглеждаше щастлив — обичаха се искрено, рядко спореха, мечтаеха да имат деца. Но въпреки трите години съвместен живот, Ралица не успяваше да забременее. След редица медицински прегледи, лекарите не откриха никаква физиологична пречка.
— Казаха, че просто трябва търпение. Да не спираме да опитваме — сподели Ралица с тъга пред сестра си.
— Не унивай — опитваше се да я окуражи Цветелина. — Животът е пред теб, всичко още може да се случи.
— Знам, но Николай постоянно е по командировки. Ами ако срещне някоя щастливка и реши да ме зареже?
Цветелина само въздъхваше дълбоко. Още от самото начало изпитваше съмнения дали Николай е човек, на когото може да се разчита, но не ѝ се искаше да изказва на глас тези мисли.
