След като завърши третия курс и премина стажовете, Ивана започна работа като медицинска сестра. През деня посещаваше лекции, което наложи да поема нощни дежурства. Най-много обичаше да работи нощем с д-р Николай Георгиев – млад и амбициозен хирург. Гледаше го с уважение и възхищение. Той ѝ възлагаше да приема пациенти и дори ѝ позволи да опитва да поставя диагнози. Разбира се, тя често бъркаше, но той я поправяше спокойно и с търпение.
След всяка прекарана нощна смяна с него Ивана отиваше на лекции с чувство на лекота, изпълнена с очакване за следващата среща. Николай разбираше без думи какво означават погледите ѝ; четеше мислите ѝ като отворена книга.
Една от нощите се оказа необичайно тиха. Двамата стояха в ординаторската, отпивайки кафе и хапвайки палачинки, които тя бе приготвила и донесла по своя инициатива. Николай се усмихна:
— Даже у мама не стават толкова вкусни.
Ивана се изчерви. А после… тя му се отдаде — без колебание, с надежда и усещане, че това е истинска любов.
Но при следващото ѝ дежурство той вече не беше там. Оказа се, че се е разменил с друг лекар. Обезпокоена, тя реши, че нещо се е случило в личния му живот. Изчака го пред входа на болницата.
— Николай… — тихо произнесе тя.
Той се приближи с раздразнено изражение.
— Какво искаш? Защо ме следиш?
— Защо се държиш така? Избягваш ме…
— Чуй ме — онова, което стана, беше грешка. Повече няма да се повтори. Не ме чакай. И без това вече се носят слухове.
— Но аз…
— Аз не — отряза я той рязко. И си тръгна без да се обърне.
Ивана прекарваше лекциите като в сън. Всичко ѝ се струваше далечно и нереално. А вечерта разбра, че е бременна.
Когато го срещна отново, му съобщи новината.
— Мислех, че се пазиш. И сега какво? Не съм те принуждавал. Ако искаш — ще се погрижа, ще направиш аборт. Ще кажем, че си забременяла от някой студент.
Ивана пребледня.
— Не. Няма да го направя — прошепна едва чуто.
