В стаята настъпи тишина. Роднините стояха мълчаливо, несмеещи да се намесят.
Мария Георгиева стискаше банкнотите в ръце, объркана и безмълвна.
— Елица, аз… не това беше намерението ми…
— А какво тогава? — отвърна Елица с хладна увереност. — Търсиш внимание? Получаваш го постоянно. Благодарност? Никога не е липсвала. Истинският проблем е, че някой е решил, че съм длъжна да ви издържам. Оттук нататък — темата е приключена.
Тя наля чай в чашата си и заключи:
— От днес нататък — никакви обвинения. Всичко между нас е разчистено.
Присъстващите въздъхнаха с облекчение. Мария прибра парите обратно в чантата си, без да намери сили да възрази.
От този момент нататък семейните събирания минаваха без напрежение. А след седем дни Мария се обади по телефона:
— Елица, купих на Стефан автомобил. Благодаря ти.
— Честито, — отговори Елица спокойно. — Сега всичко е справедливо.
