Елица бавно положи вилицата върху чинията. Лицето ѝ се обагри в червено, но тя не позволи на емоциите да надделеят.
— Мария Георгиева — изрече спокойно, без да повишава тон, — вече сме обсъждали това.
— Ти все го отминаваш с безразличие! — прекъсна я рязко свекърва ѝ.
Стефан се почувства засрамен. Валерия се наведе над детето, преструвайки се, че има работа с него, само и само да избегне погледите. Николай направи опит да възпре майка си, но тя бе във вихъра си и не се поддаваше.
— Кой ти сменяше пелените? Кой не мигваше, когато беше болен? Кой жертваше и последните си средства, за да те изучи?
Елица пое въздух дълбоко, сякаш набираше сили. Това беше мигът, който отдавна бе очаквала. Изправи се и без да каже нищо повече, се насочи към спалнята.
— Ели, къде тръгна? — попита изненадано Стефан.
— Ще се върна — отвърна тя кратко.
