Цветелина подреждаше масата, нареждайки чинии върху тежкия плот от масивен бор, когато иззвъня звънецът. Първа се появи свекърва ѝ — Мария Георгиева, която, както обикновено, пристигна добри четирийсет минути по-рано. Щом прекрачи прага, тя веднага огледа коридора с типичния си оценяващ поглед.
— Пак ли нов шкаф за обувки? — отбеляза Мария, посочвайки ниското шкафче до стената.
— Старият се разпадна, — отвърна кратко Цветелина, докато ѝ помагаше да се съблече.
Николай излезе от кухнята, избърсвайки ръцете си в кърпа.
— Ела, мамо, заповядай. Как е настроението?
— Какво да е… Все същото. Пенсията не стига, сметките само растат, — поде Мария обичайните си оплаквания.
След малко започнаха да пристигат и останалите гости — братът на Николай, Стефан, заедно със съпругата си Валерия, после дойде братовчедка му Десислава с мъжа си, и накрая чичото на Цветелина — Георги Николов с жена си. Апартаментът скоро се изпълни със звънък смях и оживени разговори. Децата веднага се разпръснаха по стаите, а възрастните се настаниха около масата. Цветелина носеше ястията едно след друго, стараейки се да прикрива умората си. Николай разказваше за последната си командировка, докато Стефан споделяше идеи за предстоящата си почивка. Разговорът се водеше непринудено.
— Спомняте ли си как прекарвахме летата при баба на вилата? — засмя се Валерия. — Сашо винаги беше първият, който се хвърляше в реката.
— Естествено, — включи се Стефан. — А мама не ни позволяваше да влезем по-дълбоко от коленете.
— И сега се тревожа за вас, — въздъхна Мария Георгиева. — Само че вече не за хлапетата, а за порасналите си синове. Единият едва свързва двата края, а другият…
Цветелина усети как атмосферата се променя. Свекърва ѝ имаше нюх да насочва разговора в посока, която ѝ е удобна.
— Мам, недей сега, — помоли Николай.
— А какво толкова казах? — възрази Мария Георгиева, вече раздразнена. — Стефан е под наем, брои всяка стотинка. А Сашо — уреден, живее като княз.
Погледите на всички се срещнаха в напрежение. Георги Николов се закашля и си сипа чаша вода. Десислава, съсредоточена, мажеше филия с масло, като че ли се стараеше да не чува.
— Мам, не виждам връзката, — намръщи се Николай.
— А връзката е, че няма никаква справедливост, — не се отказваше Мария Георгиева. — Единият син получи всичко, а другият — нищо.
