Скоро мъжът се покатери на горното легло и заспа дълбоко.
Марина невольно забеляза, че е в отлична форма — имаше стегната фигура, която не издаваше възрастта му. Излъчваше жизненост, а и съпругата му беше приятна на вид.
Изглеждаха като хора, на които животът се е усмихнал — щастливи, ведри, сякаш всичко им се подреждаше с лекота.
А при Марина — точно обратното. Нищо не вървеше така, както ѝ се искаше. „Чай с лимон, кафе, бисквити или кифлички?“ — гласът на проводничката я върна към реалността.
Забавно се получи — почти едновременно Марина и жената до нея си поръчаха чай.
Тя отпиваше от горещата напитка, в която лимонът и захарта се разливаха с мекота, докато наблюдаваше как покрай прозореца се нижат къщи, прелези, а после и безкрайни ниви. „Искаш сандвич?“ — женският глас я изтръгна от унеса.
Жената ѝ подаде филия хляб, намазан с масло и гарниран със сирене, като поясни с усмивка: „Сутринта от хотела ни дадоха сух пакет, а ти трябва да похапнеш нещо.“ „Мъжът ти знае ли?“ — попита тя и с поглед посочи халката на безименния пръст на Марина. „Как разбрахте?“ — не се сдържа Марина и попита с изненада. „Хайде, яж, а как се казваш?“ „Толкова си млада!
