— Лида, — хрипкаво произнесе той, гласът му звучеше сякаш идва от под земята. — Как ме намери?
Алла бавно стана от масата, усещайки как земята сякаш се изплъзва под краката ѝ.
Жената стоеше в средата на дневната с мокри от снега обувки, оставяйки локвички по паркетния под, но явно не ѝ пукаше за това.
— Какво става? — попита Алла, прехвърляйки поглед от мъжа си към непознатата. — Сергей, обясни веднага кой е този човек и какво иска от теб!
— Ще ти кажа коя съм, — заяви Лида, скръстила ръце на гърдите си. — Аз съм майката на неговото дете. А този подлец се криеше от нас вече няколко години. Дългът по издръжката скоро ще надхвърли половин милион.
Алла се хвана за облегалката на стола и бавно се върна на мястото си, не вярвайки на чутото.
— Имаш ли син?
Сергей сякаш рухна. Тежко седна на стола си, свали глава и я покри с ръце.
— Мамо, — глухо повика свекървата си, — мамо, помогни ми, моля те.
***
Историята, която разказа Лида, беше обикновена и крайно неприятна.
Преди много години, още преди да се запознае с Алла, Сергей живееше в К-ве с тази жена на съжителство.
Тогава работеше като монтьор в автомобилен завод, наемаха заедно стая в комунистическо жилище и строяха планове за общо бъдеще.
Когато Лида забременя, Сергей първоначално се зарадва, говореше за сватба, за това, че ще бъде добър баща.
Но когато се роди синът, нещо в него се промени. Може би се изплаши отговорността, може би просто не беше готов за такъв обрат на съдбата.
А един ден просто не се върна у дома.,— Ще продам апартамента — тихо каза Сергей, гледайки Алла с умоляващи очи. — Аллочка, ще продам нашия апартамент, ще й дам всичките пари и тази история ще свърши завинаги.
— Сам си създаде проблеми, сега си ги решавай! Ще те вкарат в затвора за неизплатени издръжки, а на мен вече не ми пука.
Гостите седяха на масата, втренчени в чиниите си, и никой не знаеше какво да каже или как да се държи в тази ситуация.
Тамара Ивановна дълго гледаше сина си. В очите ѝ се четеше разочарование, срам и особена майчина болка за възрастния син, който се беше оказал способен на такъв постъпок.
— Изчакай тук! — каза най-сетне на Лида. — Ще се върна веднага.
Тя бавно прекоси хола към спалнята си. Там се приближи до стената, където висеше стар килим с ориенталски орнаменти.
Тамара Ивановна внимателно отмести долния край на килима и опипа плик, прикрепен с безопасна игла. В този плик пазеше спестяванията си.
Развърза връзката на плика и извади пачка банкноти, внимателно вързана с ластик.
Тамара Ивановна преброи парите, отложи необходимата сума, а останалото върна обратно.
Върна се в хола, където всички още седяха в тягостно мълчание, и подаде пачката пари на Лида.
— Преброй ги — каза накратко. — Надявам се, това да е достатъчно, за да покрие дълга.
Лида бързо преброи банкнотите, кимна и сложи парите в вътрешния джоб на якето си.
Тя се обърна и излезе от апартамента.
Тамара Ивановна бавно седна на стола си, взе шот чашката и изпита глътка наведнъж, без да мръдне.
Постави чашката на масата, избърса устните си с салфетка и погледна сина си с дълъг, тежък поглед.
— Благодаря ти, сине, за такъв прекрасен юбилей!
