На следващата сутрин те се събраха да отидат при свекървата в Новоильинския район, за да отпразнуват нейния юбилей.
Сергей още преди разсъмване излезе във двора да загрява старата си „Волга“.
Алла чуваше от прозореца как няколко пъти се опитваше да я запали, но колата все пак гаснеше.
Тя през това време опакова в голямата карета чанта всички приготвени накануне ястия: студена месена заливка в стъклени купи, увити в кърпи, три вида салати в пластмасови контейнери, пай с ягоди.
— Какво става? — попита Алла, излизайки от входа с тежките чанти в ръце. — Запали ли или пак ще се оправяме с автобуса?
— Запали, но трябваше да я бутам, — мърмореше Сергей, помагайки ѝ да сложи продуктите на задната седалка. — Батерията вече е съвсем изтощена, скоро ще трябва да купуваме нова.
Салонът на старата кола бавно се затопляше, печката работеше слабо и по стъклата се образуваше скреж от дъха им.
Сергей караше мълчаливо, пушеше през леко отворения прозорец и само от време на време мърмореше недоволно, когато някой го изпреварваше агресивно или караше бавно отпред.
Алла се опитваше да започне разговор, но мъжът ѝ очевидно не беше настроен за общуване.
Когато пристигнаха пред къщата на свекървата, във двора вече имаше няколко коли на роднини и съседи.
Тамара Ивановна ги посрещна на вратата на апартамента с недоволно изражение.
— Пак закъсняхте! — възкликна тя, приемайки от Алла торбите с лакомства. — Гостите вече седят на масата повече от час, а аз все ви чакам. Алла, бързо в кухнята, помогни на Людмила Петровна с предястията, тя сама не се справя.
Свекървата беше енергична жена, въпреки че беше на седемдесет години.
Цял живот беше работила като началник на склад в металургичен комбинат, свикнала да командва и да държи всичко под контрол.,— Мамо, заклещихме в задръстване, кола се развали, движението е блокирано.
— Трябваше да тръгнете по-рано, — наставително каза Тамара Ивановна.
Въпреки това, след няколко минути тя се откъсна от ситуацията и се зае с другите гости, разсаждайки всички около голямата маса в дневната.
Алла бързо прехвърли салатите си в красиви кристални купи, наряза пай и помогна на приятелката на свекървата да разнесе всичко по масата.
Гостите бяха около петнадесет души. Маса беше покрита с празнична покривка с дантели, имаше красиви чинии, а в центъра красуваше торта, поръчана от сладкарница.
Телевизорът беше включен, но на минимална сила, само за фон.
Когато най-после всички се настаниха по местата си и Тамара Ивановна зае почетното място начело на масата, Сергей стана, за да произнесе тост.
Вдигна чашата и вече отвори уста да говори, когато се чу звън на вратата.
— Вероятно това е Анастасия Петровна от първия етаж, — каза Тамара Ивановна и тръгна да отваря. — Тя обеща да дойде да поздрави.
Но в апартамента нахлу напълно непозната жена с разрошена от вятъра коса и в заснежено яке.
Тамара Ивановна се опита да спре нежеланата гостенка, да попита коя е и какво иска, но тя решително премина покрай нея към дневната.
Жената спря посред стаята, погледна замръзналите гости и се втренчи направо в Сергей.
— Мислеше ли, че няма да те намеря?
***
Сергей замръзна с чашата в ръка, сякаш се бе превърнал във восъчна фигура. Лицето му побеля толкова, че дори устните му станаха безцветни, а чашата в ръката му забележимо трепереше.
Гостите около масата наблюдаваха мълчаливо случващото се, без да разбират каква драма се разиграва пред очите им.
